Когато става въпрос за този регион, цинизмът сам идва на езика. Първият кръстоносен поход през 1096 година — ако Райън не грешеше — е бил завоевателен. Рицарите и благородниците като всички страстни хора са имали повече деца, отколкото замъците и църквите им са могли да изхранят. Благородническите синове едва ли са можели да се захванат със земеделие и оцелелите от детските болести е трябвало да отидат някъде. Тогава идва съобщението на папа Урбан II, че неверниците са завзели земята на Христос. То е чудесна възможност за една завоевателна война, чрез която да се възвърне Светата земя, да се намерят нови феодални владения, крепостни селяни и търговски пътища към Ориента. От тях щели да дойдат така желаните данъци. Няма значение коя перспектива е била по-важна — духовната или материалната. Важното е, че всички са знаели и за двете. Джак се зачуди колко ли различни крака са тропали по тези улици и как са съвместили личните си, политически и търговски стремежи с поне на думи свещената цел. Безспорно същото важи и за мюсюлманите. Триста години след Мохамед користните цели са се преплели със светите — точно както е станало и при християните. Между чука и наковалнята са се оказали евреите. Тези, които са оцелели от римляните, и тези, които са успели да се завърнат. В началото на второто хилядолетие евреите са били потискани повече от християните. Но оттогава положението се е променило, и то неведнъж.
„Досущ като кокал. Като вечен кокал, за който се бият безброй прегладнели псета.“
Но причината за оцеляването на кокала и за постоянното прииждане на кучетата през вековете е самата земя. Толкова много история. Тук са идвали безброй исторически личности, включително и Божият син, в когото вярваше и католическата половина на Райън. Като оставим настрани местоположението, този тесен мост между континенти и култури съхранява мисли, идеи, надежди, оживели в хорските умове. Те по странен начин се преплитат в камъните и пясъка на това непривлекателно място, в което може да се влюби само скорпион. За Джак в света съществуваха пет големи религии, от които само три се бяха разпрострели извън границите на възникването си. Тези три съществуваха на няколко мили земя, в която се намираше сега.
„Така че именно тук е мястото, където се сражават.“
Богохулството бе вледеняващо. В крайна сметка монотеизмът се бе родил именно тук, нали? Родена от евреите и отгледана от християните и мюсюлманите, идеята бе израснала върху тази земя. Евреите — израелци бе твърде странен термин — бяха защитавали вярата си с упорито ожесточение в продължение на хиляди години. Сломявайки съпротивата на анимистите и езичниците, те бяха успели да издържат и на най-тежкото изпитание — борбата с религии, израснали от собствените им идеи. Не изглежда честно — разбира се, въобще не е честно, — но религиозните войни са най-варварските от всички. Ако човек се бори в името на самия Бог, то той е способен на чудеса. Противниците му пък също се бият срещу Бог — ужасен и заклеймен. Така че всеки войник се вижда като Божи меч — отмъстител. Задръжките са невъзможни. Действията по наказване на врага/грешника са оправдани от всяка гледна точка. Плячкосването, грабежът, клането — всички човешки престъпления се превръщат в нещо повече от право. Те стават задължение, свещен завет и в никакъв случай грях. Нещо повече от прегрешение заради сладостта на греха. Това е знание, че можеш да извършиш всичко, защото Бог е с теб. В Англия рицарите, участвали в кръстоносни походи, са били погребвани под паметници с кръстосани, а не поставени един до друг крака — знак на свят кръстоносец. За да знаят поколенията, че този човек е служил на Бога. Че е миел меча си в детска кръв, че е изнасилвал всичко попаднало пред самотния му поглед и не е крадял само вкоренените в земята дървета. Евреите по-често са били жертви, но не са пропускали да завъртят меча, защото достойнствата и пороците са еднакви за всички хора.
„Копелетата сигурно са обичали да го правят — помисли си безрадостно Джак, докато наблюдаваше как един полицай разрешава някакъв спор на ъгъла. — Сигурно по онова време е имало и добри хора. Какво ли са правили те? Какво ли са мислили? Какво е мислил Бог?“