„Харесвам го — помисли си Ибрахим. — Ние нямаме такова чувство за хумор. Харесвам този американец.“ Трябваха му още няколко минути, за да се успокои напълно и отново да се залови на работа.
Следващият час не донесе нищо ново. По корпуса на бомбата се виждаха шевове и дори някакъв отвор… Но от взривателя нямаше и следа. Ако въобще съществуваше, сигурно бе вътре. Ръсел изгреба още пръст и Гусн продължи огледа, но отново не откри нищо. Тогава реши да погледне от задната страна.
— В раницата ми има фенерче…
— Намерих го — подаде му го Ръсел.
Гусн легна на земята и изви глава, за да погледне в изкопа Беше тъмно и той включи фенерчето… Видя някакви електрически кабели и метална решетка. Тя бе толкова фина, че наподобяваше на дантела. Виждаха се около осемдесет сантиметра от вътрешността на корпуса. Ако това наистина бе бомба, то не трябваше да има толкова празно пространство. Така. Така. Гусн подхвърли фенерчето обратно към американеца.
— Само изгубихме пет часа — обяви той.
— А?
— Не знам що за чудо е това, но не е бомба.
Той седна на земята и потръпна, но бързо му мина.
— И какво е тогава?
— Някакво чувствително електронно устройство. Вероятно за предупреждение. Може би е камера. Ако е така, то оптическите лещи са отдолу. Но това няма значение. Важното е, че не е бомба.
— И какво ще правим с него?
— Ще го вдигнем и ще го вземем с нас. Може да е ценно. Може дори да го продадем на руснаците или на сирийците.
— Значи старецът напразно се е тревожил?
— Точно така.
Гусн се изправи и двамата се върнаха при камиона.
— Вече няма страшно — каза той на земеделеца. Можеше да му обясни и по-подробно, но реши да не го обърква.
Старецът целуна калните ръце на Гусн, а след това и на американеца. Марвин се почувства още по-неудобно.
Шофьорът обърна камиона и го вкара на заден ход в градината, като внимаваше да не изпотъпче зеленчуците. Ръсел изгледа как двама мъже напълниха шест чувала с пръст и ги сложиха на пода на каросерията. След това обвързаха добре бомбата с въжета и започнаха да я вдигат с лебедката. Бомбата — или каквото там беше — се оказа по-тежка от очакваното и Ръсел се зае с лебедката, справяйки се без чужда помощ. Арабите наклониха А-образния винкел напред и Марвин спусна бомбата в гнездото от чували. После я вързаха с още няколко въжета и работата приключи.
— Ти извърши добро дело, човече — забеляза Ръсел, когато камионът потегли.
— Възможно е — отвърна уморено Гусн.
Стресът бе доста по-изтощителен от физическите усилия, въпреки че американецът явно се справяше отлично и с двете. След два часа отново бяха в долината Бекаа. Бомбата — Гусн не знаеше как точно да я нарича — бе безцеремонно изтърсена пред работилницата му и петимата отидоха да си направят угощение с прясно агнешко. За удивление на Гусн американецът никога не бе вкусвал агнешко и това се оказа първото му запознанство с традиционния арабски деликатес.
— Имам нещо интересно, Бил — обяви Мъри още с влизането си в кабинета на директора.
— И какво е то, Дани? — вдигна поглед от програмата си за деня Шоу.
— В Атина е открит убит полицай и там мислят, че е работа на американец.
Мъри разказа подробностите по случая.
— Счупил му е врата с голи ръце? — попита Бил.
— Точно така. Ченгето е било доста кльощаво — каза Мъри, — но…
— Исусе. Добре, дай да видим.
Мъри му подаде снимката.
— Познаваме ли този юнак, Дан? Снимката май не е от най-добрите.
— Ал Дентън мисли, че може би е Марвин Ръсел. В момента се опитва да изясни изображението на компютъра. Не са могли да свалят отпечатъци или други следи. Колата е била регистрирана на името на някаква организация, която е изчезнала, но по-вероятно е въобще да не е съществувала. Шофьорът не е идентифициран. Както и да е, описанието съвпада с това на Ръсел: нисък и набит. Изпъкналите скули и тенът го уподобяват на индианец. Дрехите му определено са американски. Същото е и с куфара.
— Значи мислиш, че се е чупил от страната, след като се справихме с брат му? Умно — прецени Шоу. — Той май беше умен, а?
— Достатъчно, за да отиде при арабите.
— Мислиш ли? — погледна Шоу към лицето на другата снимка. — Може да е грък или пък от друга средиземноморска народност. Кожата му е малко светла за арабин, пък и лицето е обикновено. Казваш, че не е идентифициран. Шесто чувство, а, Дан?
— Аха — кимна Мъри. — Погледнах и в досието. Преди години достоверен източник ни е съобщил, че Марвин е пътувал на изток и е установил контакти с арабска терористична организация. Атина е доста удобно място за възобновяване на връзката. Неутрална територия.