— … Толкова е странно — добави тя. — Тези мъже са богати и известни, но сексът ми дава такава власт над тях…
Отбелязах си наум, че тази власт беше малко извратена, но не противоречих. Увлечен в историята, не бях усетил, че барът се е изпразнил, и в крайна сметка бяхме останали само двамата. Прозях се и станах. Бони ме погледна странно и попита:
— Искаш ли да поговорим още?
— А ти?
Може да звучи налудничаво, но разговорът ми помага да осъзная какво точно правя. Звучи ли смислено?
— Определено — отвърнах. — Ще потърсим някое местенце с кафе.
— Може да се качим до твоята стая — предложи тя. — Тъй или иначе, налага се да ползвам банята.
Качихме се с асансьора. Докато тя беше в банята, открих радиостанция с класическа музика и я оставих. Когато се върна, тя се разположи на дивана, кикотейки се, опънала напред красивите си дълги крака. Чудех се дали не беше смръкнала малко кокаин в банята.
— Докъде бяхме стигнали? — попита тя.
Не бях сигурен, но пък имах въпрос.
— Този големият, когото видяхме тази вечер, пласьорът, какво отношение има към всичко това? Ники Алегро ли, как му беше името?
Сякаш я ударих. Тя се дръпна и се сви в другия край на дивана. Стори ми се, че трепери.
— Не искам да говоря за него.
— Окей — отвърнах. — Забрави го. Няма значение.
Тя се обърна с лице към мен, внезапно превърнала се в малко, изплашено дете.
— Не, трябва да ти кажа истината. Не всичко беше забава и игрички. Срещах Ники при Моника няколко пъти. Непрекъснато говореше за страхотните купони, които прави, и как някой път трябва да ги посетя. Но аз не исках — той ме плаши — и тогава една вечер той ми разказа за купона, който ще прави, и как Били Айдъл щял да бъде там. И накрая аз се съгласих. Е, Били Айдъл го нямаше. Знаеш ли какви бяха там? Пласьори на наркотици. Мошеници с куфарчета, пълни с кокаин, колумбийци, въобще неприятни типове. Плюс много жени, от най-евтините. Още щом попаднах там, исках да си тръгна, но не ме оставиха да го направя. Първо на шега, но после хич не беше шега. Държаха ме там… правиха ми разни неща. Държаха ме два дни, докато не дойде Моника и не накара Ники да ме пусне.
Тя захълца.
— Не мога да говоря за това, Грейди. Наистина не мога.
Хванах ръката й и след миг единственият звук в стаята беше Бетовен. Мислех си за онези истории от XIX век, когато бели жени били отвличани от индианци и как, дори ако бъдели спасени след няколко години, вече не можели да се върнат сред своите хора. Бони беше млада и си мислех, че все пак може да бъде спасена, макар да бях сигурен, че ако остане още малко в този свят на насилие и жестокост, ще бъде изгубена завинаги.
— Бони, съжалявам. Много съжалявам — казах аз.
Тя ме погледна и избърса сълзите си.
— Искаш ли да чуеш нещо наистина откачено? Това не беше най-лошото, което ми се е случвало. Има и по-лошо. Искаш ли да го чуеш?
— Не.
— Няма нищо. То е по-различно. Когато започнах да ходя при Моника, използвах парите, за да си наема апартамент в центъра. Обаче рядко стоях там. Затова си купих бийпър — нали се сещаш, като тези, които използват докторите. Така ако някой ме търсеше по телефона, научавах веднага. Е, горе-долу по същото време срещнах едно наистина готино момче. Той също живееше в квартала. Родителите му държаха малък ресторант. Започнахме да излизаме заедно, разхождахме се и така нататък — просто приятелство. Той си мислеше, че съм колежанка. Една вечер излязохме да вечеряме. Беше много романтично, имаше свещи, той ми държеше ръката, но по средата на вечерята бийпърът изписука. Беше Моника, случаят беше спешен — някакви израелски политици или нещо от този род, затова трябваше да отида и да й помогна. Беше ужасно. Наистина й го дължах, затова казах на Майк — името му беше Марио, но винаги го наричах Майк — че имам работа за няколко часа, но после пак бихме могли да се видим. Дори докато го казвах, звучеше ужасно — той хич не беше глупав. Не ми се обади в следващите няколко дни, затова отидох да го видя. Той обаче не искаше да говори с мен, да излиза с мен, не искаше въобще да се срещаме. И не можех да го виня. Разбираш ли, Грейди? Харесвах го — беше най-хубавото момче, с което някога съм излизала, но го загубих заради глупостите, които върша. И това е най-лошото, което някога ми се е случвало.
Не знаех какво да кажа. Любопитството ми се беше изпарило. Станах.
— По-добре си тръгни. Ще поговорим утре.
Тя отново влезе в банята. Развързах вратовръзката си и я хвърлих върху дръжката на вратата. Когато Бони излезе от банята, беше измила лицето и косата си.