— Видях баща ти днес — казах.
— Как е той?
— Бори се за кандидат-президент. Иска да му пиша речите.
— Бедничкият Грейди, всеки иска да пишеш за него.
После тъжно се усмихна и добави, сякаш се сещаше чак сега:
— Проблемът е, че няма къде да отида.
Отново се обърках.
— Дадох апартамента на някакви познати, докато миналата седмица бях в Лос Анджелис. Явно са прекарвали добре, защото като се върнах, хазяинът беше изхвърлил багажа ми. Точно това правех днес — търсех нов апартамент. Затова и нямам къде да отида, освен може би при Моника.
Тя се приближи и обви ръце около мен. Аз я притиснах и усетих колко крехка и беззащитна всъщност е. Чудех се какво ли, по дяволите, бих могъл да направя, за да й помогна.
Тогава тя ме целуна и това определено не беше целувка на дете. Отдръпнах се, но тя стисна ръце около кръста ми и ме погледна тъжно.
— Може ли да остана тук?
Не мога да отрека, че бях изкушен. Но независимо от красотата, младостта и тъгата й, алармата зазвъня в главата ми. Беше говорила за силата, която сексът й дава над мъжете. Бог знае, че тя наистина имаше нужда от любов, а вероятно и от място, където да пренощува, но се страхувах, че не е само това. Страхувах се дали няма да използва случая, за да увеличи силата си над мен. Освен това родителите й със сигурност бяха властни и желаещи да доминират, а това се предаваше по генетичен път, независимо от всичко. Беше казала, че като компаньонка се чувствала така, сякаш играела някаква роля, и сега не знаех каква роля се опитваше да изиграе с мен. А и не знаех какво точно е моето участие в сценария.
Така че решението ми нямаше нищо общо с морала или подобните норми.
— Ти си красиво момиче, Бони, но идеята не е добра. Ако искаш, ще ти взема стая в хотела, но да останеш тук е невъзможно.
Тя ме изгледа дълго, после бързо ме целуна и излезе. Не каза къде отива, а и аз не попитах.
6.
На закуска се срещнах с неколцина редактори. Обсъждахме различни издателски идеи. Споменах на всеки, че познавам момиче от добро семейство, което би могло анонимно да разкаже историята си на компаньонка.
Една редакторка, която, подобно на всяка жена в издателския бизнес, се държеше доста превзето, ме погледна огорчено и отсече:
— За бога, Грейди, това звучи толкова нелепо!
Друг редактор промърмори:
— Наистина ли, Грейди? С какви неща може да се сблъска човек.
Трети редактор, отново жена, но с две дъщери, извика:
— Господи, та това е кошмар за всяка майка!
След което ме помоли да напиша нещо.
Толкова за теорията, че редакторите мислят еднакво.
Изоставих темата, докато не се качих в самолета за вкъщи. Тогава отново размислих. Може би вината бе в отдалечаването ми от Манхатън или пък в студените физиономии на пътуващите в самолета адвокати, но разбрах, че няма никакъв, ама никакъв начин да напиша историята на Бони, независимо как бихме скрили името й.
Може би щеше да е възможно, ако е някоя непозната, но в случая ставаше дума за дъщерята на Хари Прескът. Колко дълго щеше да остане анонимна? Можех ли да разчитам на импулсивна тийнейджърка да запази подобна тайна? И какво щеше да направи Хари, ако някой ден разбереше? Може би щеше да вземе един от онези щикове, които си донесе от Виетнам, и да ме разпори. И вероятно щеше да е прав.
Дългът ми повеляваше да върна Бони обратно в реалния свят, а не да се забърквам във фантазиите й. Книгите са си книги, а животът си е живот и понякога дори един професионален писател трябва да прави разлика между тях. Въпросът, който си задавах по пътя към къщи, бе как да успея да измъкна Бони от тази бъркотия, без да нараня нито нея, нито някой друг. Разбрах, че нейният проблем за съжаление вече е и мой.
Линда беше в двора и се занимаваше с цветята, облечена в работните си панталони, тъмночервена блуза и чифт стари маратонки. Прелетяха няколко патици, слънцето залязваше зад хълма. Нашият малък свят бе така тих и красив, че ми идеше да заплача. Вместо това я целунах. Тя също ме прегърна. После от къщата се чу телефона и аз, като типичен глупак, отидох да го вдигна.
Беше Пени, разговорът — за моя сметка.
— Говори ли с Бони?
— Да, говорих.
— Как е тя?
— Как, по дяволите, мислиш, че е? Занимава се с откачени и опасни неща, които могат да разбият целия й живот. Трябваше да ме предупредиш, за бога!