— Къде е Бони?
— Не знам.
— А мъжете?
— По-добре елате в поликлиниката.
Взех мечето и тръгнах след нея.
Пени седеше в леглото и даваше указания на сестрата. Прегърна ме, взе мечето си и неочаквано се разплака, после замълча. След като Мередит и сестрата излязоха, придърпах един стол, хванах ръката й и попитах:
— Добре, скъпа, кажи ми какво се случи.
Тя седеше облегната на две-три възглавници, а тъмнорусата й коса беше разпиляна по раменете й.
— Онези двамата са влезли в общежитието. На никого не му е направило впечатление, знаеш как е тук. Почукаха на вратата и казаха „Пени?“. Аз отвърнах „Влизайте, отворено е“, те влязоха, а единият носеше пистолет. Преди дори да успея да извикам, този същият ме хвана и попита „Къде е тя?“. „Коя?“, попитах аз и той ме прасна доста силно. Не си поплюваше. Другият хвана Мередит, може би мислеше, че тя е Бони, а първият пак ме удари. Аз май го ритнах. Нямам представа как щеше да завърши всичко, ако вратата не се отвори и не цъфна самата Бони. Беше излязла за цигари. Не разбрах дали ги позна, но всичко й стана ясно. Затича се по коридора, а те се втурнаха след нея. Аз обаче успях да спъна този, който ме удари. Мисля, че тя избяга.
— Мислиш?
— На първия етаж има отворен прозорец. До земята е около три метра. Сигурно е скочила, изтичала е до паркинга и е потеглила нанякъде. Липсва едно беемве.
— А онези?
— Направо се изпариха.
— Как изглеждаха?
Пени се намръщи.
— Всичко стана толкова бързо. А и носеха шапки. Млади момчета. Мургави. Единият имаше белег на носа. Може би мексиканци или…
— Защо мексиканци?
— Когато си говореха помежду си, звучеше като испански. Въпросът е обаче, че имахме късмет. Ако Бони беше в стаята, щеше да е ужасно. Щяха да получат това, за което бяха дошли.
— Какво имаш предвид? Че са дошли за нея?
— Не, не, касетата. Тя я държеше в джоба си.
— Каква касета? По-бавно, моля те. За какво става дума?
Пени посегна към чашата с вода и глътна два аспирина.
— Касетата, която арабите дали на Бони в нощта на убийството. — Тя въздъхна. — За бога, татко, ти нищо ли не знаеш?
Ето какво разказала Бони за убийството.
Идеята била Ахмад, младият арабски принц, да изненада чичо си Халид с парти по случай пристигането му в Ню Йорк. Очаквали четирима или петима араби и Моника искала най-добрите й момичета да са там, за да ги забавляват. Ахмад споменал, че чичо му обича млади момичета и можел да вземе някои от тях в Палм Бийч, щом свършел работата си във Вашингтон и Ню Йорк.
Такъв бил планът, но когато Бони пристигнала към девет, нещата не стояли добре. Някои от момичетата не се появили, а и останалите араби закъснявали. Нещо повече, Халид бил нервен и опитите на Моника да го предразположи, увиснали. Бодигардовете му седели като истукани. Имало и две други момичета, но никой не им обръщал внимание.
Все пак Моника успяла да напои Халид с шампанско и го поканила на обиколка из апартамента. Той живнал и казал на Ахмад и Бони да го придружат. Качили се по стълбата, разгледали спалнята и игралната зала и спрели до голямото, кръгло, въртящо се легло.
Халид имал замъци в Испания, вили в Швейцария, къщи в Бевърли Хилс, блокове на „Парк авеню“ и поне седемдесет и седем ролс-ройса (ако се вярва на слуховете), но никога преди не бил виждал въртящо се легло. Седели, пийвали и си говорели (както казвала Моника — „въртим се и грешим“). Халид се отпуснал.
— Много е трудно — признал той. — Тук съм по сериозен бизнес.
Независимо от това, показал голям интерес и към прелестите на Моника, но в този момент от външната врата се чул звън.
— Сигурно е румсървисът — предположила тя.
Скочила да отвори, но Халид я хванал за ръката.
— Ахмад ще се погрижи — усмихнал се той и племенникът му послушно тръгнал надолу по стълбите.
Халид и Моника удвоили ласките и Бони предложила да ги остави, но той настоял да остане. Може би имал мераци и към двете, което не било новост в това легло. Тогава чули вик отдолу.
Халид се втурнал към вратата, после я затворил отвътре, блед като платно.
— Какво има? — полюбопитствала Моника.
— Враговете ми — отвърнал той.
Моника се надигнала да спре новодошлите — нямало да позволи на никого да развали нейния купон, а Халид се обърнал към Бони. Извадил една аудиокасета от джоба си и й я подал.