Саяд слезе по стълбите до тъмното помещение. Съблече ризата си, остави я на пода и отново легна на мръсния дюшек, като се опитваше да не обръща внимание на вонята. Основният проблем бяха парите — много по-голям, отколкото осъзнаваха. Всички оплакваха загубата на личните си средства, но най-опасното беше това, че нямаше с какво да платят на хората си.
Имаше някои превъртели фундаменталисти, които бяха готови да работят безплатно, но повечето наемници щяха просто да си тръгнат. Те получаваха надниците си всяка седмица и денят за плащане бе четвъртък. Можеха да съберат достатъчно, за да закърпят положението тази седмица, но след това щяха да фалират. Другата седмица трябваше да платят ежемесечните си рушвети на цял куп полицаи, политици, чиновници и шпиони в противниковите лагери. Щяха да ги посрещнат стотици, ако не и хиляди протегнати ръце, а зад тях цели семейства чакаха за храна на масата. Ако не се справеха със ситуацията навреме, рискуваха сериозна катастрофа. Маронитите и другите милиции щяха да се възползват и да завземат територии, отвоювани с цената на години труд и живота на хиляди души.
Всичко, за което бяха работили, щеше да пропадне. Щеше да се наложи да уведоми Дамаск, без, разбира се, да спомене за личната си загуба. Вероятно щяха да го накажат, като го изпратят в бежанския лагер „Ямук“ в покрайнините на Дамаск — мизерна дупка, гъмжаща от паплач, търсеща възможност да си намери постоянен дом. В коридора се чуха стъпки и гласове. Звучаха, сякаш проверяваха стаите една по една. От празната каса на вратата се видя светлина на фенерче. Саяд грабна пистолета си и седна на дюшека.
— Тук някъде трябва да е — каза някой отвън.
— Кой е? — попита Саяд.
— Аз съм. Точно тебе търсим.
Той позна гласа на Радих и свали пистолета.
— Тук съм.
Радих се показа на вратата. Зад него имаше още трима.
— Асаф, няма да повярваш каква новина ти нося — обяви палестинецът, като плесна с ръце.
Саяд се огледа за часовника си, но не го намери.
— Колко е часът?
— Около два. Ставай бързо. Имам удивителна новина.
Саяд въздъхна. Завъртя се на дюшека и затърси часовника си. Намери го, сложи си го и взе ризата си.
— Дано наистина да е хубава. Умирам за сън.
— Няма да се разочароваш.
Той се чувстваше като пребит. Умираше от жажда, после му трябваше едно кафе и накрая да хапне нещо. Едва след това може би щеше да е в състояние да мисли. Даде знак на Радих да разказва.
Палестинецът нареди на хората си да излязат и прошепна:
— Спомняш ли си американеца, който се представяше като Бил Шърман?
Дали си го спомняше? Мръсникът беше убил предшественика на Саяд, както си закусвал една пролетна утрин.
— Разбира се, че си го спомням.
— Моите хора на летището… единият от тях твърди, че тази вечер е видял Шърман.
— На летището ли?
— Да. Дошъл от Париж с някакъв друг човек.
На Саяд не му се вярваше много. И преди беше чувал, че Шърман се е върнал. Всъщност всяко убийство на някой по-високопоставен човек се приписваше на него.
— Откъде е толкова сигурен? От години никой не е виждал Шърман.
— Моят човек казва, че е остарял. Косата му е побеляла, но очите… — Радих посочи своите. — Каза, че имал същите очи. Като на дявол. Казва, че си го спомня като много коварен човек, с много пороци.
Саяд почувства устата си необичайно пресъхнала. Намери каната с вода, която Самир му беше оставил в един ъгъл, и отпи няколко глътки. Защо ли американците изпращаха Шърман в Бейрут след толкова години? Най-очевидният отговор се намираше в мазето на сградата. Искаха да си приберат агента. Но защо изпращаха убиец като Шърман? Този човек бе предвестник на смъртта, не парламентьор. Саяд се обърна пак към Радих:
— Твоят човек видял ли е случайно накъде отива?
Палестинецът се усмихна самодоволно:
— Вчера след срещата ни дадох нареждания. Казах на всички да си отварят очите за всичко подозрително. Хората ми си разбират от работата. Проследили са него и другия американец до „Интерконтинентал“.
— И?
— Пили по чаша в бара, после Шърман купил бутилка „Джак Даниелс“ и пак взели такси, едно от нашите. Слезли пред хотел „Даура“. След като таксито си тръгнало, отишли пеша до друг хотел, на три пресечки оттам.