— Този ли е?
Ридли кимна.
Петросян огледа Мич от главата до петите и обяви:
— Искам да ти стисна ръката.
Арменецът говореше добър английски, но със силен руски акцент. Рап нямаше никаква представа защо този човек ще иска да стисне ръката му, но я подаде от учтивост. С шепнещ глас, който само младежът можеше да чуе, Петросян каза:
— Мразех онази турска свиня Хамди Шариф. Искам да ти благодаря, че ни отърва от него. Когато научих, че е мъртъв, плаках от радост.
Сърцето на Рап се разтуптя от вълнение. Откъде, по дяволите, знаеше този човек, че точно той е убил Шариф? Рап извъртя главата си, за да види лицето на Ридли. Възрастният агент сви виновно рамене. И това ми било секретност!
— Много съжалявам за Бил — добави Петросян.
Рап трябваше да си припомни, че за тези хора Стан Хърли е Бил Шърман.
— Благодаря. Намерихте ли информация, която може да ни помогне?
— Не знам дали това ще ви помогне — отговори арменецът, като присви очи, сякаш беше разочарован от себе си. — Получих потвърждение, че полицията е задържала приятеля ви пред хотела тази сутрин. По изрична заповед на оная свиня, комисар Габир Хадад.
— Хадад не е лош човек — намеси се Ридли. — Просто е много корумпиран. Понякога ни съдейства.
— Съдейства на всеки, който му предложи достатъчно пари — измърмори арменецът.
— Левон, ще пиеш ли нещо?
— Не, благодаря. Днес не съм добре със стомаха.
— Този Хадад… чия поръчка е изпълнявал? — попита Рап.
— Почти съм сигурен, че на вашите приятели от „Ислямски джихад“, но по-късно ще знам повече. Днес съм на вечеря с Хадад.
— По твоя или по негова идея? — поинтересува се Ридли.
— По негова. Страхува се да не ме ядоса, което, разбира се, вече го направи. Знае, че не може да влиза в моя квартал и да отвлича приятелите ми. Трябваше да ме предупредите, че Бил ще идва. Така всичко това можеше да се избегне.
— Знам… нали ти казах, че съжалявам. Той смяташе да ти се обади днес. Не искаше да се разчуе, че се е върнал.
— Не е искал, ама виж какво стана.
— Знам… само внимавай с Хадад. Не можем да си позволим да те загубим.
— Винаги внимавам. Ще се срещнем в ресторант по мой избор и ще се погрижа улицата да бъде блокирана. Повярвай ми… той е този, който трябва да се притеснява.
— Точно това ме тревожи. Ами ако е отчаян?
— Той си е едно отчаяно нищожество. Знае, че е направил голям гаф. Сигурно трепери от страх и точно това ще използвам, за да му измъкна сведения.
— Имате ли някаква представа къде може да са ги завели? — намеси се Рап.
— Това е главният въпрос. Къде са ги завели? — Петросян излезе на терасата. — Бейрут е голям град. Е, не е като Ню Йорк или Чикаго, но не е малък. Успяхте ли да разберете как са ги разкрили?
— Не — отвърна Ридли. — Пристигнали са снощи малко след девет. Само това знаем.
— Говорих с хората в хотела и те не знаят кой е. Може би някой го е познал на летището. Някой, който го е познавал отпреди. Той остави доста ярки спомени в някои среди навремето, а тия палестински плъхове вършат цялата черна работа на летището. Товарене на багажа, зареждане, миене на чинии, чистене на терминала. Държат се, сякаш им е бащиния. Чувам, че някои шофьори на таксита също са замесени в отвличанията.
— Имат ли влияние върху Хадад?
— Не — отговори Петросян, като изтръска пепелта от цигарата си през терасата върху колите долу. — Сигурно са му поръчали от по-високо. Предполагам, същите хора, които отвлякоха другия ви човек… оня Шноз, нали така го наричате?
— Да. „Ислямски джихад“ ли имаш предвид?
— Точно така. С известна помощ от някои други.
— Нещо друго?
— Дочути неща оттук-оттам. — Арменецът замълча и прехапа устни за момент. — Знаеш ли за напрежението около Площада на мъчениците?
— Чух нещо вчера, но не знам подробности.
— Странна работа — измърмори Петросян и се загледа в далечината.
— За какво говорите? — попита Рап.
Ридли посочи на север:
— Погледни ивицата от разрушени сгради до морето. На една пресечка от брега има по-широк празен участък. Това е Площадът на мъчениците.