Саяд влезе и след него друг от хората му донесе стол, подобен на онзи, за който бе завързан Хърли. Сириецът посочи къде да го оставят и се обърна към пленника:
— Как си днес?
— Отлично! — бодро отвърна Хърли. — Вие умеете да създавате уют на гостите си.
— Да. — Сириецът се усмихна. — Сигурен съм, че и ти щеше да ни окажеш същото гостоприемство, ако бяхме в твоята страна.
— Малко по-добро — отвърна той, като показа дупката между зъбите си. — Знаеш какви сме американците, винаги искаме да сме най-добри. Не изпратихме човек на Луната, като сме карали жените си да ходят омотани с чаршафи и сме се избивали помежду си.
— Всички знаем, че това беше лъжа.
— Определено — съгласи се Хърли.
Другите мъже поставиха Ричард на празния стол. Един извади нож, за да пререже тиксото около китките му. Хърли искаше този нож.
— Къде е моят приятел Радих? — попита на арабски. — Някой от вас пробва ли вече професионалните умения на майка му.
Хърли продължи с вулгарно описание на всички сексуални удоволствия, които е получил от жената. Саяд никога не би го признал, но способностите на американеца да разказва съперничеха на неговите. Дори за момент се почуди дали пък всичко това не е вярно.
Хърли забеляза смутените погледи на другите двама араби и добави:
— Наистина ли не знаехте, че майката на Радих е курва? Трябва някой път да я пробвате. Е, малко се е отпуснала с годините… не е толкова стегната отдолу, ако ме разбирате.
Намигна им, сякаш и тримата си мислеха за едно и също.
— Стига — заповяда сириецът.
Нареди на подчинения си по-бързо да стегне китките на Ричардс, после накара двамата да излязат.
Хърли им се усмихна и точно когато затваряха вратата, извика:
— И не забравяйте да попитате Радих за майка му. Това е най-голямата мръсница, с която съм спал.
Вратата се затвори. Саяд сложи ръце на кръста си и въздъхна разочаровано.
— Това е самата истина — заяви Хърли, като закима енергично. — Истинска сексмашина. Всъщност тя трябваше да ми плаща.
Саяд знаеше, че според правилата не трябва да отговаря, но се почувства длъжен да каже нещо.
— Много интересен тип си, Шърман. Сигурно си много неуверен в себе си.
— Защо мислиш така, полковник?
— Очевидно е. Трябва ли да ти го казвам?
— Е, все още не мога да чета мисли, тъй че изплюй камъчето.
— Страхуваш се, че няма да издържиш на методите ми, затова се опитваш да ядосаш един от другарите ми дотолкова, че да те убие.
Американецът го изгледа объркано:
— Полковник, много ме надценяваш. Не съм толкова умен. Просто съм един потентен мъж, който е преспал с безброй проститутки… една от които, между другото, е майката на Радих.
Саяд се изсмя:
— Да, ти си необикновен човек.
— Какво трябва да направя, за да ми повярвате? Наистина, ще ви излъжа за много неща, но за майката на Радих казвам самата истина. Не искам да й правя комплимент, но е неповторима в леглото. Освен това кой може да я обвинява, че се опитва да изкара пари за децата си?
Саяд се замисли за момент и поклати глава. Крайно време беше да поеме нещата в свои ръце. Докара металната количка и разгледа инструментите. След като се подготви, отвори шишенце амоняк и го поднесе под носа на Ричардс. Младежът се закашля и отвори очи. Саяд се обърна към застаряващия циник:
— Твоят приятел, господин Ричардс, беше достатъчно любезен да ни каже името си.
— Изобщо не го познавам.
— Аха… Добре, ще се опитаме да опресним спомените ти. Ето какво ще направим. — Саяд взе една ножица за ламарина и продължи: — Аз ти задавам въпрос. Ако откажеш да ми отговориш или излъжеш, отрязвам един от пръстите на Ричардс.
— Супер. — Хърли се надигна доколкото му позволяваше тиксото. — Искам да видя как го отрязваш още сега. Хайде, давай.
— Шърман, кое е истинското ти име?
— Хайде, отрежи му пръста. Отрежи му цялата ръка… ще бъде голям купон.
Ричардс съвсем се свести и на лицето му се изписа паника.
— Какво приказваш?!
— Той вече ни каза името ти — добави Саяд, — но искам да го чуя и от теб.