— Добре… Уилям Текумсе Шърман. Сега доволен ли си? Може ли да си ходим вкъщи?
— Не. Не е това името, което ни каза той.
— Мислиш, че не знам собственото си име?
— Последна възможност.
Саяд отвори ножицата и постави челюстите около лявото кутре на Ричардс.
— Уилям Текумсе Шърман.
— Грешен отговор.
Саяд натисна червените дръжки, ножицата се затвори с изщракване и пръстът падна на мръсния под. Ричардс запищя от болка, а Саяд премести ножицата около кутрето на Хърли.
— Сега е твой ред! — изкрещя. — Името?
Хърли бе извъртял главата си настрана, сякаш нямаше нерви да гледа. Размърда устни и измърмори нещо.
— По-силно… не чух!
Хърли бавно завъртя глава, погледна Саяд, после сведе очи към кутрето си. Разстоянието бе подходящо. Престори се, че ще заплаче, пак измърмори нещо и когато другият се наведе още малко, за да чуе по-добре, рязко наведе главата си надясно. Захапа ухото му, стисна зъби и ръмжейки като звяр, дръпна с всички сили главата си назад.
Саяд изкрещя и отскочи, хвана с две ръце разкървавеното си ухо. Направи няколко крачки назад и погледна пленника. Онова, което видя, го ужаси. Бил Шърман държеше парче от собствената му плът в устата си. Лудият американец се ухили и задъвка ухото като парче чипс.
58.
Рап се загледа над града. Беше се стъмнило и сега дълбокият белег, известен като Зелената линия, приличаше на широка, страховита река — черна бездна, разделяща града през средата. На две пресечки от двете й страни обаче се забелязваха признаци на живот. Прозорците на сградите светеха, по улиците минаваха коли, свиреха клаксони, бръмчаха стари двигатели — всички нормални признаци и звуци на един голям град. Но не и в пустия коридор на разрушението. През последния час само две коли бяха пресекли тази ничия земя. Явно примирието бе постигнато, както често става, след разделянето на враждуващите общности. От мястото му не се виждаха улиците, преминаващи в посока изток-запад и може би през сектора преминаваха и други автомобили, но не чак толкова много, за да променят очевидното. Това беше един разкъсан на парчета град.
Проблемът, който Рап виждаше, бе чисто географски. Той беше от тази страна, а те — от другата. Единственият начин да ги спаси бе да отиде там, но Ридли твърдеше, че това е лудост. Ако отидеше, щяха да заловят и него, да го измъчват и да го убият.
Мич отговори:
— Значи признаваш, че Стан и Боб ще бъдат измъчвани и убити?
— Не признавам такова нещо.
— Признаваш, и още как! — не се сдържа Рап.
Ридли не остана длъжен:
— Виж какво. Знам, че си новото дете чудо, затова може би ти е трудно да разбереш, но има неща, за които никой не ти е казвал.
— Какви например?
— Неща, които надхвърлят твоята компетентност, новобранец. — Ридли осъзна грешката и се опита да смекчи думите си, като добави: — Слушай, не съм аз този, който измисля правилата. Има устав, който трябва да спазвам. От Ленгли ми казват с кого каква информация мога да споделям. Ако не си в този списък, не мога да ти кажа нищо.
— Като случая с Петросян например, така ли? И това ли беше съгласувано с Ленгли? Да кажеш на един ливански мафиот, че аз съм убил Шариф. — Рап погледна Ридли и той сведе очи. — Я не ме гъбаркай. Изключено е Айрини да ти е позволила да му издадеш такава информация.
Ридли въздъхна:
— Петросян ни е нужен, а той е подозрителен към непознати. Дадох му тази информация, защото знаех, че ще се зарадва. Той мразеше Хамди Шариф повече от всеки друг човек на планетата. Враждата им е още от началото на гражданската война. И двамата търгуваха с оръжие и се бяха споразумели да не продават на „Фатах“. Петросян живееше тук и смяташе, че въоръжаването на палестинците ще удължи военните действия. Шест месеца по-късно научи, че Шариф ги снабдява с оръжие. Предположенията му се потвърдиха. Войната се проточи, хиляди бяха убити, а Шариф натрупа състояние. Петросян се зарече да го убие, но той повече не стъпи в града.
— Добре, значи си използвал моето име за своя изгода, което означава, че си ми длъжник. Имам право да знам какво се случва тук, по дяволите. — Рап видя, че Ридли се колебае, затова реши да го притисне: — Със същия успех можеше сега аз да съм на тяхно място. Заслужавам да знам какво прави Ленгли, за да ги спаси.
— Работи се на различни нива. Засичане на сигнали, оказване на натиск, искане на услуги…
— Говори по-ясно, мамка му.