— Може би някой друг е очистил Шариф и след като турският ни приятел вече го няма, Иванов да е решил да източи всичките ни пари.
Саяд се замисли за момент над тази възможност. Не беше изключено. Иванов многократно бе доказвал, че не се спира пред нищо.
— И за капак, тия проклети християни решиха точно сега да показват сила. — Мугния поклати глава. — Тази работа никак не ми харесва. Нещо не е наред, а нямаме почти никаква информация.
— Защо му е на Иванов да идва в Бейрут? — попита Бадредин.
— Земя.
Всички погледнаха полковник Джалил от иранското разузнаване.
— Обясни — изръмжа Мугния.
— Тук, в Бейрут, има много ценна земя. Мнозина смятат, че след края на войната тук ще се правят големи пари.
— Защо просто не ни оставят на мира? — попита Мугния, без да се обръща конкретно към някого.
— Ами американците? — намеси се Радих. — Държим един от агентите им.
— Да, и той е бил изпратен, за да преговаря за освобождаването на бизнесмена им — добави Саяд с тон, подсказващ, че вече е мислил за тази възможност.
— Така твърди той.
— Да не би да се съмняваш в способността ми да принудя някого да ми каже истината? — заплашително попита Саяд, като се обърна към Радих.
— Никой от нас не е съвършен.
— Значи смяташ, че американецът крие нещо, така ли? Че идването му тук е част от плана на американците да установят контрол над Бейрут?
— Не съм казал такова нещо.
— Каза го, но с други думи. — Саяд се обърна към двамата от „Ислямски джихад“: — Нямаме достатъчно информация, за да знаем със сигурност какво се случва. Виновникът може да е всеки, но от първоначалните сведения изглежда, че Иванов играе основна роля.
— Какво ще правим? — попита Бадредин.
— Нека да дойде в Бейрут — отговори Саяд, след като се замисли за момент. — А ние ще продължим да се оглеждаме и ослушваме и ще разберем какво става.
Мугния се почеса по главата и измърмори:
— Бейрут е нашата крепост. Кажете на информаторите ни от пристанището и летището. Искам да научавам за всичко, което изглежда подозрително. Американци, руснаци, израелци… няма значение.
— Също така трябва да предупредим нашите съюзници — добави иранецът. — Всички трябва да бъдат изключително внимателни, докато не разберем какво става.
— Съгласен съм. Без много шум уведомете нашите приятели в Европа. Особено по-тясно свързаните с Шариф. Съобщете им нашите опасения… че някой ни е вдигнал мерника.
Това беше правилно решение, но Саяд се почувства длъжен да добави още нещо:
— Обаче да не споменаваме нищо за парите. Поне засега.
Един по един другите кимнаха в съгласие, както и очакваше. Всички бяха твърде горди, за да допуснат да се разчуе, че са изгубили толкова много пари.
44.
Самолетът се приземи на цюрихското летище. Трябваше да презареди, преди да продължи пътя си за Кувейт. Цистерната чакаше и докато един служител развиваше маркуча, друг, със син гащеризон, се приближи до самолета и удари няколко пъти с длан по обшивката на корпуса. След секунда капакът се отвори и стълбата се спусна. Мъжът се качи по нея и в горния край натисна копчето за вдигането й и затварянето на капака. Погледна, за да се увери, че вратата на кокпита е затворена, и отиде в кабината.
Хърли свали спортната шапка, която носеше, и седна на едното от двете кресла срещу Айрини Кенеди от другата страна на масичката.
— Добро утро. — Потупа по папката, поставена пред младата специалистка от службата за борба с тероризма. — Предполагам, че това е за мен.
Тя придърпа папката към себе си и отговори:
— Преди да стигнем до това, трябва да обсъдим няколко неща.
— Давай по-бързо, защото гоня срокове и трябва да се махна оттук, преди от митницата да дойдат да душат.
Тя кимна в знак на съгласие. После попита:
— Колко излезе крайната сума?
— На кое?
— Знаеш много добре.
— О… това ли? — Хърли се огледа, сякаш се опитваше да пресметне наум. — Струва ми се някъде около… — Вдигна ръце и показа четири пръста с едната и пет с другата. — Приблизително, разбира се. Има много комисионни при прехвърлянето. Такси и други глупости.
— Сигурен ли си? — настоя Кенеди, почти убедена, че я лъже.
— Айрини, не се сърди, но изобщо не ти влиза в работата. Това засяга само мен и Том.