— Да… макар че се чудя дали да не дойда лично… Ти ми предложи… нали?
— Разбира се.
— Добре. Идвам след три дни. Или по-рано.
Кенеди спря записа.
— Има и още. Записи на разговори на Иванов, Саяд и други хора. Няма да е зле да ги изслушаш, но Томас не искаше да ги носиш в Бейрут.
— Разбрано. Случайно да сте записали Бадредин и Мугния?
— За съжаление не, но имаме записи на няколко други, които ще се зарадваш да чуеш. — Извади друга папка от куфарчето си и му я подаде. — Тарик ал-Исмаил.
— Музика за ушите ми. Кажи ми, че сте открили този мръсник.
— Криел се е под носа ни. На няколко километра от тук.
— Къде?
— Работи в квартирата на ООН в Женева. В Службата за координация на хуманитарната помощ, моля ти се. Отслабнал е, подстригал се е, обръснал си е брадата и е сменил очилата с лещи. Заслужава възхищение. — Тя извади една негова стара снимка от времето, когато работеше за либийското разузнаване, и една актуална. — Доста се е променил.
— Сигурна ли си, че е той?
— Деветдесет процента по снимката и деветдесет и девет от анализа на гласа му. Обадил се е да пита за изчезването на пари от сметката му. Ако не подслушвахме банките, никога нямаше да го пипнем.
Хърли се замисли за разговора им от миналата нощ и се намръщи.
— И какво? Искаш да изпратя Рап да го очисти?
— Не само аз. Исмаил е на челно място в списъка на Томас.
— Не знам, Айрини. Исмаил може да хапе. Това не ти е някой дебел трафикант на оръжие. Той е истински убиец.
— Идеалният вариант би бил да отидете и тримата, но в момента не можем да си позволим такъв лукс.
— Защо? Да отложим ходенето до Бейрут за няколко дни.
С жест на крупие от Лас Вегас Кенеди плъзна сивата папка настрана и бутна на нейно място жълтия плик.
— На записа чухме, че Иванов пита за някакъв негов пакет, нали?
— Да.
— Попита Саяд дали не е започнал да преговаря с персийците за него…
— Да.
— Спомняш ли си какво направиха на Бъкли?
— Спомням си… не спирам да мисля за това. Тия дни разказвах за него на Мич и Боб Ричардс.
— Е, Томас мисли, че въпросният „пакет“ е Шноз.
Хърли се вцепени за няколко секунди. Познаваше Шноз от близо двайсет години и не можеше да изброи всички операции, в които бяха участвали заедно. Той се облегна назад и набързо се опита да прецени възможните истински мащаби на проблема. Преди да отиде в Дамаск, Къминс бе работил в Москва. Ако попаднеше в ръцете на руснаците, някои от най-важните операции на ЦРУ можеха да се провалят. Хърли поклати глава:
— Не бива да го допускаме.
— И Томас мисли така. Имаме сведения, че Шноз още е жив. Измъчен и пребит, но жив.
— По дяволите.
— Затова Томас иска с Ричардс да заминете веднага за Бейрут. Както говорихме снощи, Рап ще дойде утре или вдругиден. Докато го чакате, двамата ще разучите какво става. Ако до четирийсет и осем часа не откриете нищо, Томас иска да използвате част от новосъбраните средства, за да спазарите освобождаването на Шноз. Много дискретно, разбира се.
— Разбира се. — Хърли още се опитваше да оцени истинския мащаб на пораженията. — Някакви подкрепления?
— Ще изпрати ударен отряд, но не иска да ги вкарва в страната, докато няма сигурна информация.
— Ясно. Въздушна помощ?
— Ако се наложи, ще изпратим. Само в краен случай обаче.
В този момент някой издумка по корпуса на самолета. Време беше Хърли да си тръгва. Кенеди му даде двете папки.
— Тези са за теб. А тази… — подаде му трета — … е за Мич. Напомни му да я унищожи, преди да се доближи до Исмаил.
— Непременно. — Той се изправи. — Нещо друго?
Тя тръгна с него към вратата. Не й се искаше да го пуска, но той беше опитен войник, а и нямаше как да го спре. Толкова много неща ги свързваха с онзи прекрасен навремето град на източния бряг на Средиземно море.
Хърли забеляза загрижеността й и се досети за причината. Прегърна я и се опита да я успокои:
— Не се тревожи. Всичко ще мине добре.
— Да — промълви тя, като едва сдържаше сълзите си. — Бейрут е опасно място.
Държеше се заради него. След като му беше казала всичко, нямаше връщане. Единственото, което й оставаше, бе да го подкрепя. Целуна го по бузата и добави:
— Пази се.