Кожата й все още бе топла — прекалено топла и прекалено чувствителна. Със скоростта, с която се поддаваше, щеше да се забърка с него, независимо дали го искаше или не. Може би истинският проблем бе, че вече се бе забъркала. Фактът, че не бяха любовници, не му пречеше да привлича мислите и чувствата й. Едно успешно скъсване щеше да боли, ала ако станеше бързо и скоро, щеше да боли по-малко.
Значи трябва да го изкара от кожата му. Шелби седна в колата му с усмивка, която повече приличаше на гримаса. Ако имаше нещо, което можеше да прави добре, когато реши, то бе да изкара някого от кожата му.
— Е, много ми беше приятно — подхвърли тя безгрижно, докато той се измъкваше от паркинга. — Наистина съм ти благодарна, че ме уговори да изляза. До седем часа денят ми бе празен.
Този дълъг, бавен момент се въртеше и в неговата глава. Алън се размърда с надеждата да облекчи пулсирането в стомаха си.
— Винаги съм щастлив да помогна на някого да запълни празнините. — Със сила на волята удържаше скоростта на колата. Прегръдката не го бе успокоила, по-скоро му бе напомнила колко отдавна не я бе прегръщал.
— Всъщност, като за политик си приятен човек, Алън. — Приятен ли, повтори си Шелби и натисна бутона да смъкне прозореца. Кръвта й още пулсираше от срещата на очите, която бе продължила по-малко от десет секунди. Ако бе още малко по-приятен, досега да се бе влюбила до уши в него. — Имам предвид, всъщност не си надут.
Той й хвърли един поглед, дълъг и студен, от който самоувереността й нарасна.
— Не съм ли? — попита след напрегнато мълчание.
— Никак даже — усмихна му се тя. — Ами че аз самата вероятно бих гласувала за теб.
Алън спря на червено и замислено се загледа в светофара. После се обърна към нея:
— Днес обидите ти не са толкова тънки.
— Обиди ли? — погледна го Шелби мило. — Странно, аз пък си мислех, че те лаская. Не опира ли всичко до гласуването? Изборите и тази всепоглъщаща нужда да победиш.
Светофарът бе зелен цели пет секунди, преди Алън да потегли.
— Внимавай.
Спокойно, каза си тя, като се мразеше все повече и повече.
— Ти си малко докачлив. Няма значение. — Изтупа джинсите си. — Нямам нищо против малко прекалена чувствителност.
— Въпросът не е в моята чувствителност. Обаче ти успяваш да бъдеш противна.
— Леле, леле, да не сме се пренесли всички изведнъж на Капитолийския хълм? — Демонстративно погледна часовника си в момента, в който колата спря до нейната сграда. — Тъкмо навреме. Ще успея да се изкъпя и преоблека, преди да изляза. — Наведе се към него, целуна го небрежно по бузата и се измъкна от колата.
Ненавиждаше се. Успя да изкачи целите стълби, преди той да я хване за рамото. Шелби нагласи на лицето си изражение на лека изненада и обърна глава.
— За какво, по дяволите, е всичко това? — настоя той и я завъртя към себе си.
— За какво, по дяволите, е всичко това?
— Не играй игри, Шелби.
Тя въздъхна, сякаш от отегчение.
— Беше много приятен ден, едно… Разнообразие и за двама ни. — Отключи вратата на апартамента си.
Алън стисна по-силно рамото й, за да не й позволи да се вмъкне вътре. Гняв — той рядко му се поддаваше. Гневът бе страничен продукт на неговото наследство, основен капитал на семейството му, но винаги бе овладян. С ясна мисъл. Помъчи се да си спомни това.
— И?
— И? — повтори Шелби и вдигна вежди. — Няма никакво „и“, Алън. Прекарахме два часа в зоологическата градина, посмяхме се. Това в никакъв случай не означава, че аз съм задължена да спя с теб.
Видя как в очите му пламна гняв, яростен и опасен. Малко стъписана от силата му, тя отстъпи крачка назад. Гърлото й моментално пресъхна. Дали през цялото време ставаше дума за леглото?
— Мислиш ли, че това е всичко, което искам? — попита той с убийствен глас и се приближи към нея, така че Шелби трябваше да опре гръб във вратата. — Ако те исках само в леглото, отдавна щеше да си там. — Ръката му обхвана гърлото й. Лицето му бе почервеняло от яд.
— Има значение и какво искам аз — успя да произнесе тя, изненадана, че гласът й бе изтънял и задъхан. Дали това бе страх, запита се бързо. Или възбуда?
— Не ме е грижа какво искаш ти.
Когато Алън направи още една крачка напред, Шелби заби гръб във вратата и тя поддаде. Щеше да се спъне, ако не я бе сграбчил бързо. В следващия момент се оказаха вътре. Тялото й бе притиснато към него, ръцете й се опряха на раменете му, този път неволно.
Шелби отметна глава, вбесена от това, че коленете й бяха омекнали от страх, докато кръвта й пулсираше силно и бързо от най-първична страст.