Усети я как се размърда и устните й докоснаха ухото му.
— Ще танцуваш ли с мен, сенаторе? В момента това е единственият начин да сложа ръце върху теб.
Алън почувства как го заля първата вълна на желанието, която в един неудържим момент изтри всеки образ и звук наоколо. Той старателно я овладя и едва тогава се изправи и взе ръката на Шелби.
— Странно, колко еднакво мислим. — Заведе я на дансинга и я привлече към себе си. — И колко добре си пасваме.
Тя отметна глава.
— Не би трябвало. — Очите й обещаваха горещи тайни. Устните й изкушаваха, леко разтворени, леко усмихнати. Ръката й на рамото му се придвижи по-близо до врата му, за да може да докосне кожата му с върховете на пръстите. — Не би трябвало да си пасваме. Не би трябвало да се разбираме. Не мога да разбера защо все пак е така.
— Ти отричаш всякаква логика, Шелби. Следователно, няма логичен отговор.
Тя се засмя. Подреденият му начин на мислене й харесваше.
— Ох, Алън, прекалено си разумен, за да спори човек с теб.
— Което означава, че ти непрекъснато ще спориш.
— Точно така. — Все още усмихната, Шелби облегна глава на рамото му. — Ти ме разбираш прекалено добре. Има опасност да започна да те обожавам.
Той си спомни, че Майра бе използвала точно тази дума, за да опише чувствата на Шелби към баща й.
— Аз ще поема този риск. А ти?
Със затворени очи тя направи леко движение с глава. Никой от тях не разбра дали то бе утвърдително или отрицателно.
Тази вечер те още веднъж танцуваха заедно. Всеки мислеше за другия, когато се движеха в такт с музиката с някой друг. От време на време, ако се виждаха през стаята, между тях прелитаха послания — прекалено силни и прекалено ясни, за да не бъдат забелязани от хората, чието препитание зависеше от умението да се изтълкува правилно поглед или жест. Подводните течения от всякакъв вид бяха съществена част от играта във Вашингтон. Някои плуваха по тях, други срещу тях, но всички ги признаваха.
— Е, Алън — потупа го по рамото Лио, когато някой отново покани Шелби на танц, — ти имаш известни успехи в битката с твоята вятърна мелница.
Алън се усмихна леко и се разположи с чашата вино. Когато ставаше дума за проекта му за подслон за бездомните, нямаше нищо против сравнението с Дон Кихот. От това клише би имало определена полза в дългата борба. В природата на човека бе да окуражава онеправданите, дори ако не прави нищо осезаемо, за да им помогне.
— Малко. Започвам да получавам добри новини от Бостън за работата по жилищата.
— Ще ти бъде от полза, ако поддържаш нещата в движение през време на тази администрация. — Лио измъкна запалка и я поднесе към върха на дълга тънка пура. — Това ще ти осигури широка подкрепа, ако решиш да се кандидатираш за президент.
Алън опита виното и погледна към Шелби.
— Сега още е рано за това.
— Ти си знаеш. — Лио издуха дима към тавана. — Аз за себе си никога не съм искал да участвам в точно това състезание… Но ти… Много хора имат желание да те подкрепят, когато му дойде времето, ако ти дадеш знак, че си съгласен.
Алън се обърна към колегата си и се вгледа в него.
— Казвали са ми — отговори той предпазливо. — Много съм благодарен. Ала това не е лесно да се реши, по един или друг начин.
— Позволи ми да ти дам някои съвети, защото, честно казано, не съм във възторг от това, което имаме в момента. — Наведе се по-близо. — Твоите данни са впечатляващи, въпреки че си малко ляв като за вкуса на някои. Имаш солиден опит в Конгреса, а мандатът ти като сенатор върви гладко. Няма да се спирам точка по точка на твоята политика или на законопроектите, да разгледаме имиджа. — Отново дръпна от пурата и се замисли. — Младостта ти е в твоя полза. Тя ни дава време. Образованието ти е престижно и впечатляващо, а и никога не пречи, че си се проявявал добре в спорта. Хората обичат да мислят, че техният водач може да побеждава на всяко игрално поле. Семейството ти е чисто и солидно. Фактът, че майка ти е добър професионалист, работи силно в твоя полза.
— Тя ще се радва да го чуе — вметна сухо Алън.
— Достатъчно си умен, за да мислиш, че това няма значение — подчерта Лио и посочи с пурата си към него. — То показва, че можеш да разбираш работещите жени, а те са значителна част от електората. Баща ти има славата, че върви по свой собствен път, но го прави честно. Няма от какво да се срамуваш.
— Лио… — Алън разлюля виното си и го погледна право в очите. — Кой ти поръча да говориш с мен?
— Освен това си перспективен — продължи Лио, сякаш не го бе чул. — Нека просто кажем, че съм бил помолен да се свържа с теб и да обсъдя някои общи въпроси.