— Още по-конкретно — помоли Алън, въпреки че вече бе усетил накъде духа вятърът. Просто бе прекалено хубаво, за да го свърши толкова бързо.
— Ако прочета, че собственият ми син… Наследникът ми, така да се каже… Си губи времето да другарува с някаква Кембъл, знам, че става дума за печатна грешка. Как се казва момичето?
Едновременно с желанието да разцелува баща си, го обзе най-откровено немирство и дяволитост.
— Кое момиче?
— По дяволите, момче! Момичето, с което се срещаш, което прилича на фея. Прелестното създание от снимката, която видях. Добър кокал. Добре се носи.
— Шелби — отговори Алън и изчака малко, преди да добави: — Шелби Кембъл.
Настъпи мъртвешка тишина. Алън се облегна назад на стола си и се зачуди колко ли време ще мине, преди баща му да се сети да си поеме въздух. Жалко, помисли той, наистина жалко, че не можеше да види лицето на стария пират.
— Кембъл!!! — Светът се взриви. — От Кембъловите, онези крадци и убийци!
— Да, тя също обича Макгрегърови.
— Никой мой син не си губи времето с някоя от клана на Кембъловите! — изрева Дениъл. — Ще те нашаря с ремъка, Алън Дънкан Макгрегър! — Заплахата бе толкова празна сега, колкото и когато Алън бе осемгодишен, но бе отправена по същия гръмогласен начин. — Ще ти съдера кожата!
— Ще можеш да се опиташ тази седмица, когато се запознаеш с Шелби.
— Една Кембъл в моята къща? Ха!
— Една Кембъл в твоята къща.- повтори Алън меко. — И една Кембъл в твоето семейство още до края на годината, ако стане, както го искам.
— Ти… — В гърдите му се бореха чувства. Кембъл срещу най-голямото му желание — да види всяко от децата си оженени и задомени, а себе си отрупан с внучета. — Ти мислиш да се ожениш за една Кембъл?
— Вече й предложих. Тя не ме иска… Засега — добави Алън.
— Не те иска! — Бащината гордост надделя над всичко друго. — Каква глупачка! Типична Кембъл — измърмори той. — Тъпи неверници. — Дениъл подозираше, че между тях има и вещици. — Сигурно е урочасала момчето — измърмори той, намръщен на празното пространство. — Винаги преди това е бил с ума си. Добре, доведи твоята Кембъл при мен — заповяда той енергично.
Алън сдържа смеха си, забравил за лошото настроение, което го тровеше само преди няколко минути.
— Ще я поканя.
— Ще я поканиш? Ха! Докарай тук това момиче, дъщерята на Кембъл.
Като си представи Шелби, Алън реши че и за две трети от народния вот не би пропуснал тази среща.
— Ще се видим в петък, татко. Много поздрави на мама.
— Петък — измърмори Дениъл и лакомо засмука пурата си. — Да, да, петък.
Когато затвори, Алън почти виждаше пред очите си баща си, потриващ очаквателно ръце. Почивните дни щяха да са интересни.
Когато спря на уличката пред къщата на Шелби, Алън забрави за умората си. Десетчасовият ден бе зад гърба му, с всичките си купища документи, факти и цифри.
Ала когато Шелби му отвори вратата, видя в очите му умората и утайката от раздразнението.
— Лош ден за демокрацията? — Тя с усмивка хвана с две ръце лицето му и леко го целуна.
— Дълъг — поправи я той и я привлече към себе си: Разбра, че би понесъл още сто дни като този, стига да знаеше, че когато свърши, ще я има нея. — Извинявай, че закъснях.
— Не си закъснял. Нали си тук. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Не бих се отказал.
— Ела, за малко ще се преструвам, ще се правя на домакиня. — Разположи го на дивана, разхлаби вратовръзката му, свали я и откопча горните две копчета на ризата.
Алън с лека усмивка я гледаше как му събува обувките.
— Може да свикна.
— Е, недей — посъветва го Шелби и се запъти към бара. — Никога не знаеш кога ще се върнеш и ще видиш, че съм се проснала на дивана и не искам да се помръдна.
— Тогава аз ще те глезя — обеща той и пое уискито, което му подаваше. Тя се сгуши до него. — Имах нужда от това.
— От питието ли?
— От теб. — Шелби отметна глава и Алън я целуна дълго и нежно. — Просто от теб.
— Искаш ли да ми разкажеш за гадните бюрократи, за представителите на индустрията, които лобират за своите фирми или за каквото и да е друго, което ти е отровило деня?
Той се засмя и задържа за миг уискито върху езика си.
— Имах доста дълги разговори с конгресменката Плат.
— Марта Плат. — Тя въздъхна съчувствено. — Още откак бях момиче я помня като твърдолинейна, самоуверена, властна и стисната бюрократка.
Описанието бе съвършено точно.