Бях станал в четири сутринта и бях посветил доста време на избора между униформата или цивилни дрехи, докато котката на семейство Уен отегчено ме наблюдаваше от прага на дневната. Реших да облека костюм, като носех пистолета и значката си под сакото. Джейк прояви достатъчно уважение, за да не каже нищо за това, когато се срещнахме тази сутрин, за да се обадим по телефона на доктор Терънс Б. Стендлър — криминалният психолог, когото ми беше препоръчала Фран. Той вдигна веднага и звучеше достатъчно вежливо, но и се опита да се измъкне от задължението да ми помогне.
— Доктор Окада ми каза, че разполагате с отлична проба на ДНК от извършителя и двама сериозни кандидати за заподозрени.
— Да, и?
— Обикновено пазя времето си за случаи, които са по-трудни за разрешаване от служителите на закона.
Джейк ме погледна и се престори, че стреля с пистолет по телефона.
— Видяхте ли документацията по разследването? — попитах аз.
— Да, отворена е пред мен.
— Добре, тогава ми кажете дали можете да ми помогнете с нещо и си запазете коментарите за по-късно.
Той въздъхна, преди да започне:
— Както знаете, основните мотиви в повечето обичайни убийства са гневът и чувството за власт. Във вашия случай и двете са налице. Следите от сексуалния акт със сигурност са свързани с усещането за власт, но убийството очевидно не може да се квалифицира като еротофонофилия.
— Не ви разбрах?
— Фатално престъпление от страст, при което самото убийство е сексуален акт. В случая имаме две отделни действия. Сексуалният акт, независимо че е бил агресивен, очевидно е осъществен по взаимно съгласие, макар и да е бил затруднен от наличието на презерватива. Ако е използван по време на този сексуален акт, презервативът може да означава едно от две неща: знак на уважение към жертвата или опит на извършителя да не остави следи от своята ДНК по тялото ѝ. След акта обаче жертвата се е облякла отново. Очевидно е имало пауза.
— Антракт — промърмори Джейк.
— Моля? — попита Стендлър.
— Нищо — казах, като хвърлих предупредителен поглед на Джейк.
След като приключим с това разследване, щеше да му се отрази добре да поеме няколко смени в управлението, където да наглежда шофьорите, арестувани за шофиране в нетрезво състояние.
— Значи има вероятност да са се скарали между секса и убийството? — попитах аз.
— Да, тогава определено е имало повратна точка. Самото нападение носи множество от белезите на убийство за пръв път, а убийствата за пръв път по-рядко са планирани. Статистически сме свидетели на много по-голям брой спорове, които са ескалирали до убийство. Сега, за раните. Първоначалният, смъртоносен удар в сърцето говори за силна мотивация и прецизност. Макар че самото нападение вероятно не е било планирано, налице е ясно присъствие на духа. Раните по лицето, нанесени след настъпването на смъртта, говорят за едно от две неща. Единият вариант е да са продиктувани от злоба.
— Злоба? — прекъсна го Джейк. — Той вече я е убил. Какво повече може да ѝ направи от злоба?
— Обезобразяването често се прави от желание да се отнеме самоличността на жертвата, което за някои убийци е по-важно дори от живота ѝ. Това е действие, с което убиецът демонстрира властта си над жертвата — факта, че е изтрил от лицето на земята всяка заплаха, която жертвата може да отправи срещу него. Миналата година участвах в разследването на едно убийство, извършено от кралица на красотата. Тя беше убила своя съперничка, а след това бе заляла лицето ѝ с киселина. По този начин основният източник на власт, с който е разполагала жертвата срещу убиеца — нейното съвършено лице, — ѝ е бил отнет. Злобата е силен мотиватор, но още по-вероятна е втората възможност: страхът.
— Страх от какво? Да не го хванат?
— Не и на този етап. Страхът от залавяне се е проявил по-късно, когато убиецът е взел дамската чанта на жертвата и я е хвърлил в езерото. Не, говоря за първичен страх — емоция, на която често ставаме свидетели непосредствено след самото убийство. Тя може да приеме формата на рани по лицето, покриване на тялото или дори опит тялото да бъде скрито изцяло. Убиецът се опитва да заличи самоличността на жертвата, за да изтрие самото престъпление. По същество това е действие, предизвикано от разкаяние.