— Той я е убил, а после се е почувствал виновен, че го е направил?
— Така смятам. И сексуалният акт, и намушкването са индикация за сериозна емоционална нестабилност. Възможно е убиецът също толкова бързо да е променил емоционалното си състояние, за да достигне до съжаление и страх. Говорим за по-млад, лесно възбудим мъж — човек, който може би е изпитвал затруднения с вписването в средата си или има документирана история на емоционална нестабилност в отношенията си — както с жертвата, така и с други хора.
Двамата с Джейк се спогледахме и той почука с пръст по едно от имената в документацията по разследването. Аз кимнах.
Независимо дали Стендлър ни беше казал нещо ново, или не, щеше да звучи страхотно на свидетелското място в съда. Благодарих му и се уверих, че ще поеме задължението да се яви като свидетел, когато дойде моментът за това, а после двамата с Джейк се отправихме към училището, за да се заемем с погребението.
Служителите от гимназията и погребалното бюро бяха подредили салона още миналата вечер, но цяла сутрин продължиха да пристигат доставки на цветя. След като приключих с проверката навън, аз придружих поредните двама куриери във физкултурния салон и спрях, за да огледам всичко.
Сцената от миналата седмица беше разглобена и прибрана на склад, а вместо нея бяха извадили седалките за публиката на спортни състезания, плюс допълнителни столове, които заемаха почти цялото свободно пространство. Всички столове бяха обърнати към амвона, планините от цветя и десетките снимки и изрезки бяха подредени в предната част на салона. Тръгнах покрай задната стена и видях, че учениците бяха опънали транспарант от хартия, на който бяха написали спомени за Хети.
Тя винаги беше усмихната.
Помагаше ми със съчиненията по литература. Много пъти.
Сестра ми ни даде последния сезон на „Сексът и градът“. Хети остана да спи у нас и двете го гледахме цяла нощ, като оценявахме роклите по десетобалната система. Според нея бяха много по-хубави, отколкото според мен.
Винаги си разделяхме банановия шейк в закусвалнята. БЕЗ ЯГОДОВА ГЛАЗУРА, МОЛЯ! ☺
Тя беше толкова добър слушател. (Това беше написано на много различни места.) Изслушваше ме за всичките ми проблеми и се опитваше да ми помогне.
Хети наистина умееше да слуша хората.
В долния край на хартиената лента бяха нарисувани високите сгради на големия град, а от един прозорец се подаваше нарисувано момиченце и махаше с ръка.
Едва когато стигнах до края, аз забелязах, че някой беше окачил на стената и роклята на Хети от пиесата — роклята на лейди Макбет, която беше изпрана от кървавата баня и беше безупречно бяла. Дрехата се рееше до стената като призрак. Преди по-малко от седмица Хети я беше носила в същия този салон. Онази вечер бях в управлението, зает с канцеларска работа, която никога не свършваше, след като бюджетните съкращения ни бяха орязали до минимален състав, но въпреки това работата трябваше да почака. Трябваше да дойда, за да я гледам.
Пристигна катафалката, а с нея и Бъд, Мона и Грег. Те последваха ковчега в една стая до физкултурния салон, където трябваше да остане семейството до началото на службата. Грег ми кимна за поздрав, когато минаха покрай мен — изглеждаше изтощен от пътуването и готов да избухне всеки момент. Нито Бъд, нито Мона вдигнаха поглед към мен.
А после се стече целият град — всички дойдоха по двама и по трима, никой не вървеше сам. Уинифред ме потупа по ръката, когато влезе в салона, като тътреше крака по пода. Семейство Уен не криеха сълзите си и се подкрепяха един друг по пътя. Коридорите на училището и физкултурният салон се изпълниха с приглушени, изпълнени с гняв гласове. Дойде и Брайън Хефнър, издокаран с тънката си южняшка вратовръзка с перлена щипка, която носеше всеки ден по време на предизборната кампания.
— Какво става, Дел? В съобщенията за пресата, които подаваш, не пише нищо конкретно.
— Разследването продължава.
— Жителите на този град изпитват болка. Всички настояват да разберат какво се е случило с Хети.
Усетих как хората около нас наостриха уши и ни погледнаха в очакване със зачервените си очи.
— Няма да има никаква полза, ако подплашим някого точно в този момент — отговорих аз, като сниших глас.