Крачех напред-назад в килията — разстояние от три метра, в което краката ми се сковаваха от желанието да се протегнат както трябва, за да побягнат — и чаках шерифа да приключи с погребението на Хети.
Минаха поне два часа, преди да се върне заместникът му. Той ме отведе в същата стая за разпити, където бях преди два дни, но този път забелязах и оборудване, с което да запишат разговора.
— Искам да се обадя по телефона — казах аз.
Той не ми обърна внимание, така че повторих.
— Ще се обадиш — рече вместо него шерифът, като влезе в стаята. Беше сменил костюма си от погребението с униформата. — Мери Бет вече се обади в управлението, ако искаш да разговаряш с нея. Обадиха се и всички останали хора на земята. Отпред са паркирани няколко новинарски микробуса. — Той посочи с палец зад гърба си, към вратата.
— Аз не съм убил Хети.
— Не сме дошли да говорим за това — каза той, като се настани от другата страна на масата и прикова пронизващия си поглед в мен.
— Да, добре, очевидно имах любовна връзка с нея. Беше глупаво и грешно от моя страна. Повярвайте ми, давам си сметка колко беше грешно, но аз наистина я обичах. Никога не бих ѝ причинил нещо лошо, какво остава да я убия хладнокръвно с нож.
— Ще стигнем и дотам, любовнико — отвърна шерифът, като се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — Кога започна всичко?
И аз му разказах: как Хети беше продължила да ме преследва, след като бях разбрал коя е; как беше започнала да излиза с Томи, за да има прикритие; как ми беше оставяла бележки в съчиненията си; как бяхме ходили до Минеаполис и къде се бяхме срещали всеки път след това. Беше голямо облекчение да го призная и най-сетне да се освободя от тази тайна, която беше надвиснала над живота ми през последната половин година. Разказах му как бях открил, че Мери е забременяла от единствения ни път заедно през последните месеци, как бях сложил край на връзката си с Хети и бях изтеглил последните си спестявания с надеждата, че тя ще ги използва, за да замине за Ню Йорк.
— Исках да замине. Не можех да понеса да я виждам повече и не исках да ѝ се наложи да види Мери бременна.
— С други думи, не си искал тя да говори с Мери — уточни шерифът.
До този момент почти не се беше обаждал, докато му разказвах всичко.
— Не. Имам предвид, да, но мислех предимно за Хети. Не исках да ѝ причинявам още болка. — Сведох глава, преди да продължа: — Аз ѝ отнех невинността. Знам, че е така. Мислех си, че най-малкото, което мога да направя след това, е да ѝ помогна да осъществи мечтата си. Бях убеден, че ще си намери някого в Ню Йорк, ще бъде щастлива с него и ще забрави за мен.
— Хубава история. Не се съмнявам, че адвокатът ти ще я одобри — отбеляза шерифът и погледна нещо в една от папките си. — А сега имам един последен неудобен въпрос към теб. Онзи плик е от двайсет и първи март, три седмици преди смъртта ѝ, когато си ѝ пожелал всичко хубаво и си се разделил с нея, нали така? Тогава как е възможно в нощта, в която е била убита, в нея да е имало семенна течност от теб?
— В петък… — започнах и спрях, за да си поема дъх.
Шерифът се приведе към мен.
— Какво стана след пиесата?
— Отидох на гости на Карл, точно както ви казах. Изпихме по едно, но след това се срещнах с Хети в хамбара на Ериксън.
— Нали каза, че си сложил край на връзката?
— Така е. Имам предвид, че се опитах, но…
— Ако ме излъжеш още веднъж, ще ти откъсна топките. Разбираш ли какво ти казвам?
Челюстта му потръпна от напрежение, а гласът му прозвуча остро като натрошен чакъл. Аз кимнах.
— Добре. В колко часа отиде в хамбара?
— След десет. Оставих колата си до фермата и продължих пеша. Може би е било по-скоро към десет и половина.
— А след това?
Отпуснах ръце на масата между нас и се опитах да си събера мислите.
— Тя ми каза, че иска да ми върне парите. Но когато отидох там, се оказа, че вече ги е похарчила. Не разбрах за това, преди да…
— Преди да правиш секс с нея?
Обзе ме внезапно усещане за яснота, предчувствие как щеше да продължи този разпит и точно колко виновен щях да изглеждам в очите им, когато приключи. Хети ми беше казала за парите. Беше ми казала истината, а после ме беше заплашила.
— Искам адвокат — заявих аз.
Шерифът не изглеждаше изненадан, че настоях за конституционното си право. Просто изключи записващото оборудване и ме върна в килията, без да каже почти нито дума. Докато чаках да пристигне служебният ми адвокат, изпратен от окръжните власти, заместник-шерифът доведе Мери.