— Е, тази вечер след репетицията няма да ходиш на работа, нали? — продължи Томи, без да губи надежда. — Ела у Дерек и ще видиш колко страхотно ще бъде на вилата.
— Не знам до колко късно ще продължи. — Той изглеждаше толкова разочарован, че не се сдържах и добавих: — Можеш да дойдеш да ме гледаш утре на премиерата.
— Скука — простена Томи.
— Напротив, много ще ти хареса. В пиесата има вещици, бой с мечове и отсечени глави. И навсякъде се лее кръв.
Говорех съвсем искрено. Томи сериозно си падаше по филми на ужасите.
— Ти ли си невинното момиче, което не спира да пищи? — попита той, като се разсмя.
Съвсем беше забравил, че ми беше помагал да си науча репликите едва преди няколко седмици.
— Не — отвърнах аз, като го потупах по ръката и я свалих от кръста си. — Аз правя така, че да се лее кръвта.
След часовете си облякох театралния костюм, който беше обикновена бяла рокля с изчистена кройка. Според мен беше по-подходяща за старогръцка трагедия, но отговорник по костюмите беше Кристи Соренсън и тя дори не искаше да чуе за това. Бяха ги изработили в часовете по трудово обучение и се наложи да направят по четири от всеки — по един за всяко представление и още един за генералната репетиция — защото на практика щяхме да ги съсипваме всеки път, когато излезем на сцената. След като Макбет убива краля, двамата с него си слагахме короните, но от този момент нататък преди всяка сцена трябваше да се поливаме с все повече червен сироп по раменете, все едно вещиците бяха накарали самите корони да кървят. Идеята беше на Питър. Още когато обсъждахме сценографията и интерпретацията на пиесата, той ни каза, че Шекспир трябва да бъде представян визуално. Повечето хора не бяха в състояние да следят текста, написан в ямбически пентаметър, но всеки знаеше какво означава да извадиш нож. Затова цялата постановка разчиташе на сценично поведение и жестове. Имаше и много размахване на мечове, което радваше момчетата. Очевидно.
След като се облякохме, Порша събра всички пред сцената и после буквално довлече Питър при нас, като го държеше за лакътя. Бутна го на мястото до мен, като не криеше раздразнението си.
— Ами добре — каза той и огледа всички поред, с изключение на мен.
Надявах се, че не съм се изчервила толкова, колкото усещах, когато той стоеше съвсем близо до мен.
— Всички да се хванат за ръце — нареди Порша, застанала от другата страна на Питър, и се протегна. — Трябва да направим кръга на силата.
Всички се подредиха в голям кръг и се хванаха за ръце, докато двамата с Питър останахме единствените разделени.
Той ме хвана за ръката, преди да стане неудобно, и предпазливо я задържа.
— Всички работихте толкова много — започна бавно той, като се прокашля. — Погледнете само тази сцена.
Всички се обърнахме и я изгледахме с гордост.
— Сценографията не отстъпва на който и да е по-малък професионален театър в големите градове. Страхотни декори, момчета. И костюмите. Те са точно такива, каквито си ги представях, Кристи. Чисти кройки с универсално звучене, отвъд историческия период. Прекрасни са. Осветлението и озвучаването също са в синхрон, най-вече защото Порша работеше с екипа упорито като Питър Джаксън. Благодаря ти, Порше.
Стреснах се. Не се сдържах, когато чух как я нарече с прякора, с който се обръщах към нея. Каза го съвсем естествено, докато набираше скорост със своята реч, и аз си спомних всички пъти, когато му бях разказвала нещо за най-добрата си приятелка, всички неща, които знаеше за нея, а не биваше да знае. Как тя обожава драматичните ситуации. Как крие в нощното си шкафче снимки на Райън Гослинг гол до кръста. Как мрази това, че родителите ѝ я карат да говори на родния им език на неделните обеди. Колко много ѝ се иска да се впише и същевременно да се отличи от всички.
Сякаш никой друг не забеляза грешката му. Всички се засмяха и се усмихнаха на Порша, която грейна.
Питър продължи, вече изцяло в ролята си на наставник:
— Това не е пиеса с щастлив край, но тя е особено важна. В нея виждаме как Шекспир се вглежда дълбоко в душата на един човек, след като той убива своя крал. Този човек не е зъл. Злото е твърде просто. Злото е детинско обяснение на това, че хората вършат лоши неща. Истината винаги е по-сложна и си струва да я разберем. И в тази трагедия Шекспир се е опитал да я разкрие. Естествено, той е включил в пиесата и вещици, и кръвопролития, за да вдигне рейтингите…
Всички, освен мен се засмяха.