Трябваше да задържа Питър. Нямах друг избор. И новият, и старият ми живот нямаше да имат значение без него. Моята страст беше моето падение — аз го разбирах и въпреки това не можех да се откажа от него. Двамата се жадувахме отвъд разума и предпазливостта, независимо от последствията — точно както беше казал той преди репетицията. Трябваше да намеря начин да говоря с него още веднъж.
След последната сцена чух как всички аплодират и се върнах във физкултурния салон, като разсъждавах трескаво.
— Къде отиде? Навсякъде те търсих — каза Порша, като дотича при мен.
Погледнах я и изведнъж се усмихнах широко.
— Макбет!
Изкрещях го отново и отново, като се смеех на ужасения поглед на Порша и при вида на всички останали, които отчаяно се втурнаха към изхода. Физкултурният салон се опразни и аз чух трополенето на тълпата, докато обикаляха по коридора отвън. Сцената беше осветена от един-единствен забравен прожектор, а Питър стоеше от другата му страна срещу мен. Погледите ни с усилие се срещнаха през завесата от светлина и ние пристъпихме напред, до ръба на сенките.
— Парите ти още са у мен — казах аз.
Това беше първото, което ми хрумна, макар и да не беше вярно.
— Хети, моля те — прошепна той.
— Държа да ти ги върна.
— Не ги искам.
Трополенето на многобройни крака се усилваше. Вече бяха изминали повече от половината разстояние.
— Утре вечер. След пиесата. Да се срещнем в хамбара.
Почти не различавах лицето му през светлината на прожектора. Той леко пристъпи напред, като разкри само извивката на главата си, неспокойното повдигане на гръдния кош и несигурната си стойка. Като огледално отражение пристъпих напред срещу него и усетих целувката на светлината по устните си. Тя ни свързваше и ни топлеше.
— Не мога — каза той.
— Трябва. Трябва да се сбогуваме.
— Това е невъзможно. Не ме карай да го правя.
Тълпата спря пред изхода и оттам се разнесе приглушено хорово декламиране — бяха научили един сонет наизуст, за да прогонват проклятието с него.
— Ще те чакам цяла нощ, Питър. Цяла нощ за теб. — Не можех да скрия копнежа в гласа си. — Ела да си вземеш парите и да се сбогуваме.
Вратите рязко се отвориха точно когато Питър се обърна и шумът от влизащите почти заглуши тъжното му оттегляне.
Дел
четвъртък, 17 април 2008 година
Предявих обвинението срещу Питър Лънд за убийството на Хенриета Сю Хофман в 15:02 часа в деня на погребението ѝ.
Не ми харесваше съвсем това, че си беше признал точно след посещението на Мери Бет. Тя влезе при съпруга си, за да говори с него, а после спокойно ни даде показания под клетва, че е последвала Питър до мястото на срещата, видяла е съпруга си и Хети заедно, изпуснала е ножа и си е тръгнала. Описанието на формата и размерите на оръжието, което ни даде, беше съвсем точно.
— Защо не го каза през последните шест дни? — настоях да узная аз. — Защо не ми каза нищо, когато идвах до фермата?
Мери Бет поглади корема си с едната ръка.
— Имаше много други неща, за които да мисля, шерифе. Току-що бях разбрала, че съпругът ми изневерява — на мен и на нероденото ни дете. До този момент не бях вярвала, че е способен на това, да не говорим за убийство.
— Но същия ден ти говореше с Уинифред Ериксън за убийство. И не ми казвай, че сте си приказвали за кокошките.
Тя кимна и сведе глава.
— Прав си. Съжалявам, че те излъгах. Говорихме за аборт.
— Защо ме излъга?
— От срам, предполагам. Все още не бях решила дали трябва да раждам това дете, като се има всичко предвид.
Двамата с Джейк си разменихме по един поглед и аз се приведох към Мери Бет, като чаках да вдигне глава и да ме погледне в очите. Когато го направи, свалих ръкавиците.
— Може би си измислила нещо още в петък вечерта, когато си ги видяла заедно. Може би си решила да отмъстиш на неверния си съпруг.
— Не съм.
Тя дори не изглеждаше притеснена от това обвинение, да не говорим за изненадана.
— Ако онази вечер бях убила някого, щях да убия него, а не нея.
Очите на Джейк се разшириха малко.
— Значи искаш да ми кажеш, че през изминалата седмица си мислила за убийство на съпруга си и на бебето си, но нямаш нищо общо с убийството на Хети?
— Точно така.
Аз я погледнах втренчено, а тя отвърна на погледа ми, без да извърне очи. В крайна сметка леко кимна на себе си, все едно си беше казала нещо важно, и добави: