— Ако ти се беше случила такава седмица, и ти щеше да си мислиш такива неща.
— Какво направи, след като захвърли ножа?
— Избягах у дома. Спомням си, че беше студено, но не помня почти нищо друго. Когато се върнах, загасих светлините в хамбара и влязох в къщата. Мислех си да остана будна, за да дочакам Питър и да му кажа, че съм го видяла, но в крайна сметка дори не исках да го поглеждам. Вместо това си легнах на нара в стаята на мама.
— Прибрала си се у дома и веднага си заспала? След като си видяла това?
— Не беше веднага. Първо плаках малко, тихичко, така че да не ме чуе мама. Мислех си, че няма да заспя цяла нощ, но се събудих призори. Предполагам, че съм уморена заради бебето — в последно време се налага да си полегна следобед. В събота се опитвах да измисля как да започна разговора с него, дали да не го изхвърля веднага от къщата, или какво, и тогава Уинифред дойде да ни каже, че са открили тялото.
— Как реагира Питър на тази новина?
Тя сви рамене.
— Той вече беше отишъл в училището за съботното представление.
Отново я накарах да ми разкаже всичко за онази нощ и нейната версия остана непоклатима. Беше пребледняла, но спокойна, не плачеше и отговаряше на въпросите ми прямо, без да се суети или да се губи в твърде много обяснения. След още половин час двамата с Джейк излязохме в коридора.
— Не знам, Дел — каза той, като избърса устата си с опакото на ръката.
Джейк избягваше да поглежда в очите всички останали, които се бяха върнали в полицейското управление след погребението. Телефоните продължаваха да звънят непрекъснато.
Аз въздъхнах.
— Засега нямаме за какво да я задържим. Можем да докажем единствено, че е донесла на местопрестъплението оръжието, с което е извършено убийството, но все още не разполагаме с него. Ще трябва да изчакаме да пристигне адвокатът на Лънд, за да чуем и неговата версия, и тогава ще продължим.
Лично изпратих Мери Бет навън, за да държа репортерите на разстояние. От отсрещната страна на паркинга проблеснаха светкавици, но никой не се доближи, за да я тормози с въпроси. Сигурно просто не знаеха, че е съпругата на заподозрения.
— Какво реши за бебето? — попитах я, докато отваряше вратата на пикапа си.
Тя изглеждаше разсеяна от присъствието на репортерите, но сетне се отърси и се качи в прашната кабина.
— Много жени използват донори, за да забременеят.
— Знаеш ли, Мери Бет, когато ти се роди, родителите ти сякаш започнаха да живеят втори живот.
Лицето ѝ беше застинало в очакване. Хвърлих поглед към корема ѝ, преди да добавя:
— Може би и с теб ще стане така.
За пръв път, откакто беше влязла в стаята за разпити, Мери Бет изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче. Тя затвори очи, кимна и каза, че се надява да съм прав, после затвори вратата и потегли.
Адвокатът, ако изобщо можеше да се нарича така, пристигна след повече от час. Джейк беше отишъл до закусвалнята „Деъри Куин“, за да донесе храна за всички, но аз не бях в състояние да се храня. Изпих литър кафе и свърших малко канцеларска работа, като предупредих Нанси да не ме занимава, докато не се появи адвокатът. Когато той пристигна — изглеждаше някъде на дванайсет години и беше адски притеснен — двамата с Джейк го заведохме отзад, за да го запознаем с клиента му. И тогава Лънд ни зашемети с твърдението, че иска да направи самопризнание за убийството.
Видях, че Джейк се развълнува, но аз не успях да споделя чувствата му. Преди по-малко от два часа, когато го арестувахме, Лънд се кълнеше, че не е убил Хети — а сега хладнокръвно си признаваше, че го е направил? Вкарах го в стаята за разпити заедно със защитника му и се заех да измъкна всички подробности от него.
— Откъде взе ножа?
— Беше на земята, точно пред вратата — отговори Лънд.
Говореше тихо, свел поглед към масата, без да вдига очи към никой от нас.
— След като правихме секс, аз се опитах да си тръгна. Мислех си, че е за последен път и после тя ще ми върне парите, както беше обещала, но тя ми каза, че вече ги е похарчила. След това ме заплаши. Каза, че ако не се съглася да замина с нея, ще разкаже на управата на училището за нас. Аз видях ножа и го взех.
— И какво стана после?
Той затвори очи. Всички в стаята мълчаха, напълно неподвижни, дори адвокатът.
— Исках просто да я сплаша с него. Нямах намерение да я наранявам, но тя непрекъснато настояваше да оставя Мери и да замина за Ню Йорк с нея. А аз исках просто тя да се махне. Исках да си върна стария живот, преди да се случи всичко това. Преди нея. Преди да се преместя в този проклет град. Притиснах я в ъгъла и вдигнах ножа срещу нея, като ѝ казах да остави мен и семейството ми на мира. Тя… тя започна да се смее и тогава аз просто превъртях. И я наръгах с ножа.