— Запиши го като обвиняем. За непредумишлено убийство.
Тръгнах си от автогарата и потеглих направо към къщата на Бъд и Мона. Наближаваше вечерта, така че погребението и обядът след него отдавна бяха свършили, но въпреки това изглеждаше, че половината от погребалната процесия ги е последвала до дома. Видях повече от десет коли на алеята, моравата и шосето пред къщата им.
Една от сестрите на Мона ми отвори вратата и ме въведе в дневната. Навсякъде се виждаха отворени фотоалбуми и импровизирани табла със снимки на Хети, подпрени на стените. Хората се тълпяха по столовете и пода, около Мона и Бъд, които седяха на дивана. Някои се смееха, докато разглеждаха снимките, други плачеха, трети правеха по малко и от двете едновременно — но всички спряха и притихнаха, когато влязох в стаята.
Когато Бъд видя, че съм с униформа, той хвана Мона за ръката и двамата се изправиха заедно.
— Да излезем навън — предложи той.
Тръгнахме заедно към силоза — ние тримата и кучето им Беър, което следваше Бъд по петите. В небето се кълбяха тежки пролетни облаци, които скриваха слънцето, така че пътеката беше кална и несигурна под краката ни.
Когато се отдалечихме достатъчно от къщата, Бъд и Мона се обърнаха към мен. Започнах направо:
— Получиха се резултатите от изследването на ДНК.
Нито един от двамата не каза нищо, но очите им пламнаха от ужаса на очакването.
— Извършителят е Питър Лънд, учителят по литература на Хети.
— Какво? — каза Мона и се олюля.
Бъд се забави, преди да каже нещо, но когато го направи, гласът му прогърмя:
— Проклетият ѝ учител? Той я е насилил?
— Не — отговорих и го погледнах право в очите.
Двамата заслужаваха нещо по-добро от истината, но нямах нищо друго, което да им дам.
— Имали са връзка от януари насам.
Видях юмрука, който летеше към лицето ми, и не се опитах да го спра. Писъкът на Мона ме последва по пътя към земята, като заглъхваше в ушите ми, които звънтяха от удара, а Беър лаеше и подскачаше около всички. Бъд се изправи над мен с вдигнати юмруци, като не обръщаше внимание на усилията на Мона да го задържи.
— Това е мръсна лъжа, Дел. Мръсна лъжа! Не ми казвай, че Хети е спала с някакъв извратен учител. Тя никога не би направила такова нещо!
Разтърках челюстта си и се обърнах към Мона, като се заех да ѝ разкажа всички подробности — от съобщенията по електронната поща от миналата есен, до срещата им в петък вечерта.
Когато приключих, Мона вече плачеше с всички сили, като продължаваше да държи Бъд за рамото. Беър беше утихнал и стоеше на пост до господаря си. Бъд гледаше право през мен — вече нямаше желание да ми възразява, но все още беше изпълнен с гняв.
— Ще го убия — каза той.
Аз внимателно се изправих.
— Никого няма да убиваш, Бъд.
— Къде е той сега? — успя да попита Мона.
Бъд повтори същия въпрос, но с друг тон, сякаш планираше нещо:
— Да, къде е?
— Задържан е. Зад решетките. Всичко свърши.
Изражението на Бъд не се промени, така че аз опитах отново:
— Този следобед той направи пълни самопризнания, така че няма да бъде на свобода още много дълго време.
Мона се облегна на стената на силоза и закри лицето си с ръце, но ръцете на Бъд останаха свити в юмруци, а на челото му изпъкваха вени. Една врана изграчи от скривалището си наблизо. Не знаех какво друго да им кажа. Тук нямаше място за умиротворение, нито усещане за въздадена справедливост. Бях направил това, което им обещах, когато седях на дивана им преди няма и пет дни; бях им дал убиеца, но междувременно им бях отнел и последното останало късче от любимата дъщеря.
Грег се появи откъм хамбара, като крачеше към нас и гледаше също толкова мрачно и заплашително, колкото и баща му. Докоснах Мона по рамото и се върнах обратно до полицейската си кола, като ги оставих насаме с отчаянието им.
Така и не открихме ножа. Изпратих водолази, които претърсваха дъното на езерото Кросби в продължение на три дни, но намериха само няколко ръждясали мотора от лодки. Този нож ми трябваше. Сънувах го всяка нощ след самопризнанието на Лънд до деня, в който го призоваха в съда. Понякога в сънищата ми се явяваше и Хети, която ме гледаше как претърсвам хамбара, полята и езерото. Но аз не можех да открия проклетото нещо дори в собствената си глава.
За щастие, в щата Минесота не е задължително да разполагаш с оръжието, с което е извършено престъплението, за да докажеш непредумишлено убийство — не и когато имаш подробно самопризнание, труп и цял куп други веществени доказателства.
В деня, в който Питър Лънд се яви в съда, оттам предаваха по всички телевизионни канали от тук до Флорида. Сестра ми се обади по-късно, за да ми каже, че го е гледала по два различни канала в Талахаси. Новинарските екипи се въртяха предимно около сградата на съда, но някои все пак дойдоха до Пайн Вали, за да снимат репортажи от главната улица или сградата на гимназията.