Измъкнах се от отломките и поклатих глава срещу Бъд, после се обадих по радиостанцията за линейка, която да прибере тялото.
— Господи, мъртъв ли е?
Шофьорът на камиона държеше главата си, сякаш иначе щеше да падне, и крачеше напред-назад в канавката до кабината.
Оставих Бъд, за да отида да говоря с него.
— Кажи ми пак какво стана. Този път по-бавно.
— Трябваше да оставя половината товар в Рочестър, а другата половина — в Ред Уинг. Току-що бях излязъл от Рочестър и си мислех, че трябваше да заредя гориво, когато изведнъж отнякъде се чу някаква огромна експлозия.
— От другата страна на това възвишение взривиха един хамбар. На един километър оттук.
— А. Е, добре.
Той се зае да бърше челото си.
— И така, след експлозията…
— Точно така, веднага след експлозията този пикап се блъсна в мен. Идваше от другата посока и изглеждаше така, все едно току-що е излязъл от своята лента поне със сто и двайсет. Задният му край се завъртя и аз натиснах спирачките и се опитах да завия към банкета. Но той вече беше под мен, преди да се усетя. Чух как се смачка и целият камион спря от удара. Изскочих навън, за да видя дали човекът е ранен и не можех да видя друго, освен главата му, но той не мърдаше и не ми отговаряше, когато му виках, така че изтичах обратно и се обадих в полицията.
— Имаше ли други коли на шосето по същото време? Някой друг видя ли какво стана?
— Не, нямаше. Тук е доста затънтено. Може би са минали някакви коли след това, не си спомням.
— Дел! — провикна се Бъд.
Обърнах се и видях, че се беше пъхнал наполовина в пикапа на Томи.
— Гледай за линейката — наредих на шофьора и се затичах обратно.
Възможно ли беше Томи все още да е жив? Не бях усетил никакъв пулс.
— Какво става?
Бъд се отдръпна, като се взираше във вътрешността на пикапа, все едно някой го беше ударил с чук в тила. Вдигна ръка и посочи с пръст.
Погледнах вътре, но нищо не се беше променило. Томи бе все така мъртъв. Не усетих миризма на бензин.
— Вратата! — просъска Бъд.
Тогава и аз го видях. Вратата на шофьора се беше счупила от вътрешната страна и там, в едно отделение под тапицерията, потъмнял от изсъхнала и спечена кръв, беше касапският нож на Мери Бет Лънд. Ножа, който бях сънувал; ножа, който не успяхме да намерим в езерото. Протегнах глава по-навътре и видях някаква правоъгълна кутия с копчета под ножа. Бях готов да заложа хиляда долара, че това е видеокамерата на Хети, която също не бяхме успели да открием.
— Кучият му син! — прошепнах аз.
Бъд се изправи до мен и двамата останахме неподвижни, като се взирахме в обезобразеното тяло на Томи и гледахме как се съсирва кръвта му.
— Лънд — обади се Бъд тихо и дрезгаво.
Знаех, че двамата си мислим едно и също. Питър Лънд беше направил самопризнание за престъпление, което не бе извършил. Може би с мисълта да защити някой друг или от желание да плати за останалите си грехове, но по всяка вероятност той щеше да гние в затвора през следващите двайсет или трийсет години и единственото нещо на света, което можеше да предотврати това, в момента беше точно пред нас.
Хвърлих поглед на Бъд. В далечината се разнесе воят на линейката, а с него и още една полицейска сирена. Нямаше време да обмисля всичко. Нямаше време да си задавам въпроса за моралната природа на човешките действия, дали човек дължи повече на най-добрия си приятел, или на закона и държавата, която се осланя на този закон, нямаше време да пресея десетките въпроси, които щяха да продължат да ме измъчват всяка нощ през следващите години, докато седях в пълния мрак на дневната си и се взирах в котката на съседите, и се чувствах така, все едно нямам право да нося тази значка, все едно съм предал институцията, на която бях отдал живота си, и дори не знам какво означава това. Сирените се чуваха все по-близо и аз се обърнах към Бъд — моят най-стар, съсипан приятел — и му върнах една трошичка от онова, което беше изгубил от себе си.
— Ти решаваш — казах.
По небръснатите му страни се стичаха сълзи.
— Не знам, Дел.
— Тогава го реши заради Хети. Направи избор заради нея.
Погледнах ръката на Дел, която бавно се протегна напред — или за да отвори докрай това тайно отделение на вратата на шофьора, или за да го затвори, така че да остане завинаги скрито от целия свят. Да разкрие убиеца на дъщеря си или да осъди любовника ѝ на цял живот покаяние.