Ръката му трепереше, когато той направи своя избор.
Дел
неделя, 11 май 2008 година
Двамата с Джейк гледахме видеозаписа от самото начало. Лицето на Хети изпълни стаята за разпити — ту грейнало и жизнерадостно, ту строго и тържествено, с широко отворени очи, докато тя ни разказваше всичко, което беше правила през последната година от краткия си живот. Това беше дневникът, който бях очаквал да намеря в стаята ѝ преди толкова седмици.
Когато фонът на записа се смени от нейната стая с тъмните неравни дъски на пода на хамбара, и двамата се изправихме на столовете си. Всичко в мен се напрегна и вледени. Хети не подозираше за опасността, а не спираше да разказва с подробности за срещата си с Лънд и плановете им да избягат заедно. Лицето ѝ светеше, от нея бликаше живот и надежда. Сетне се разнесе скърцане, което я накара да откъсне поглед от видеокамерата и тя се усмихна.
— Забрави ли…
Усмивката ѝ угасна. Тя несигурно отстъпи една крачка назад, по-далеч от видеокамерата и човека, който беше влязъл току-що в хамбара.
— Томи.
— Лъжлива курва.
Хети продължи да отстъпва назад, докато в кадъра не остана да се вижда само горната половина от тялото ѝ.
— Какво правиш тук?
— Търсех теб.
Томи влезе в кадъра, като държеше в едната си ръка ножа на Мери Бет.
— Прибрах се у дома, но после се върнах. Карах по черните пътища и те търсих, за да те закарам у вас, защото се чувствах виновен заради онова, което ти казах.
— Много мило — каза тя и гласът ѝ потрепери.
— И после погледнах в хамбара.
Той продължи да крачи напред бавно, докато не стигна до ъгъла на кадъра, където беше и Хети, с гръб към видеокамерата.
— И те видях в скута на господин Лънд, да се целуваш с него, все едно току-що те е изчукал, както си иска.
— Томи, мога да ти обясня всичко.
— Нямам нужда от обяснения, Хети! Всичко ми е ясно! Не искаш да правиш секс с мен, но даваш на един от учителите. Добри оценки ли ти пише? Правиш ли му свирка всеки път, когато ти пише „отличен“?
— Аз го обичам, Томи — каза Хети.
Очите ѝ непрекъснато подскачаха към ножа.
— Значи ми изневеряваш с учител. Даваш му да прави с теб всички неща, които ми казваш, че не искаш да правиш. Смееше ли се зад гърба ми? Присмиваше ли ми се, докато се чукаше с него?
— Не. Не, никога не съм ти се присмивала. Никога… не съм мислила за теб.
Тя отстъпи още една крачка и дъските на пода проскърцаха. Сигурно вече беше стигнала до ръба на водата.
— Ти беше много добър приятел, Томи. Наистина. Толкова съжалявам. Не съм искала да те нараня, просто не мислех за това. — Тя изведнъж посочи към ножа в ръката на Томи. — За какво ти е това?
— Ще те накарам да ми отговориш на някои въпроси. Видях го, когато си тръгваше, и те чаках да излезеш. Но после намерих това.
Той вдигна ножа за пръв път, като посочи с него към гърдите на Хети.
— Не може ли просто да го оставиш? Ще отидем някъде, където искаш, и ще поговорим. Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш, цялата истина. Обещавам.
— Чука ли се тук с него? — настоя да узнае той, като повиши глас.
Тя се поколеба, преди да отговори:
— Да.
— Значи и аз искам да говорим тук.
Двамата вече бяха само на метър един от друг.
— От колко време се чукаш с нашия учител по литература?
— От януари.
Когато чу това, той неволно се отдръпна назад, като отвори малко дистанция помежду им. Очите на Хети подскочиха към свободното пространство, а после обратно към лицето му. По нейното се четеше контролирана паника, но вече имаше и нещо друго — някаква концентрация, все едно планираше нещо.
— Януари? Значи спиш с него почти откакто започнахме да излизаме?
— Томи, аз започнах да излизам с теб, за да мога да спя с него.
Това го накара да отстъпи още една крачка назад и тя заговори по-силно и уверено:
— Той не искаше никой да разбере за нас, така че аз си хванах приятел. Класически американски приятел, звезда на футболния отбор. Ти беше перфектното прикритие.
— О, господи! О, господи!
Томи вдигна ръце към главата си и започна да се поклаща напред-назад.
— Не се опитвах да те нараня, но не се и опитвах да не го направя. Всъщност никога не ми е пукало за теб, Томи. Никога не е ставало дума за теб.
Джейк се размърда на стола си до мен и прошепна:
— Какво цели?
Не трябваше да се замислям дълго, преди да се сетя: