— Да го накара да отстъпи. Всеки път, когато му каже нещо ужасно, той се отдръпва. Ето, виждаш ли? — Посочих към пространството, което се отваряше между тях на екрана — пътят за бягство, който Хети се опитваше да си пробие по единствения начин, който познаваше.
— Ти… — Томи се беше овладял и отново я посочи с ножа в ръката си. — Мислех си, че си добра, че ме харесваш. Толкова много пъти нощем си мислех, че аз не ставам, защото искам… но ти си била точно като тази вечер. Нали? Ти си точно такава, каквато си на сцената.
— Какво?
Концентрацията се стопи по лицето на Хети и на нейно място се изписа шок. Очите ѝ бяха като бели кръгове на екрана.
— Ти си онази кралица. Злата кучка, която кара мъжете да правят ужасни неща. Такава си, нали? Ти… манипулираш хората. — Думата го затрудни, но след това я изплю като отрова. — Използваш ги, за да получиш каквото искаш.
С периферното си зрение видях как Джейк вдигна ръка към лицето си, а после всичко се случи много бързо.
Томи направи крачка напред и Хети се опита да избяга покрай него, като използваше празното пространство, което си беше спечелила. Когато тя се изгуби от поглед, Томи се хвърли след нея и замахна с ръка, все едно удряше яростно кроше. Ударът беше смазващ, смъртоносен. Видя се размазано движение, чу се вик и всичко свърши. Хети падна по гръб и за част от секундата я видяхме отново, с отворена уста и широко отворени очи, преди да се стовари на пода с приглушен трясък.
Томи изглеждаше парализиран за момент, все още приведен напред, след това излезе от кадъра.
— Хети? Хети? Хети! — каза умолително той.
После отново се изправи в кадър, като яростно се клатеше напред-назад.
— Не, не, не, не, не, не!
Клатеше се все по-силно и все по-силно. Главата му започна да се тресе на всяка дума:
— Не и Хети. Не и Хети.
Томи започна да го повтаря и продължи цяла вечност, докато се клатеше по този детински, зашеметен начин, скрил лицето си с ръце. После падна на колене на пода, като все така отричаше онова, което се беше случило, а гласът му се задави и започна необяснимо да се накъсва.
Томи правеше така, че лицето ѝ да изчезне.
Когато отново се появи в кадър, той държеше чантата ѝ, а ножът беше изчезнал.
— Балът. Вилата. Тя иска да отидем. Всички ще отидат — каза той, докато минаваше покрай видеокамерата.
Лицето му беше почервеняло, а очите му бяха изцъклени и невиждащи. Мина цяла минута, преди да се върне, като си мърмореше нещо и плачеше, но думите вече не се разбираха.
Той се наведе, грабна ножа и отстъпи към средата на кадъра. Остана неподвижен за миг, като вече не криеше сълзите си, после рязко се завъртя, все едно искаше да побегне. И тогава забеляза видеокамерата.
Томи спря да плаче и се взря в обектива, сякаш виждаше как го гледаме от другата страна на екрана, как живите бяха хипнотизирани от мъртвите. Сведе поглед към ножа в ръката си и изведнъж решително се раздвижи. Картината и шумовете се размазаха, после екранът потъмня до черно.
Мина много време, преди някой от нас двамата да се размърда. Стаята се размаза пред очите ми и аз не спрях сълзите, а позволих на мъката, която бях сдържал в себе си през последния месец, най-сетне да се надигне и да ме завладее. Когато Джейк в крайна сметка стана от мястото си, за да изключи записа, беше достатъчно добър да не поглежда към мен.
Питър
9 юни 2008 година
Полицейската кола на шерифа ме чакаше със запален двигател пред главния вход на затвора. Никой не ми беше казал, че той ще бъде там, точно както и никой не беше споменавал и дума, че ще ме освободят посред нощ, като преди това ме събудят от дълбокия ми сън, докато съкилийникът ми озадачено примигва срещу светлината на фенерчето на надзирателя.
По някаква причина не бях изненадан. След като адвокатът ми се беше обадил, за да ми съобщи новината, вече не вярвах нещо друго да успее да ме изненада. Бяха открили видеозапис на убийството, който беше направила самата Хети. Томи Кинакис я беше убил. И Томи също беше мъртъв. След няколко седмици бюрокрация присъдата ми беше отменена.
Минах под прожекторите на входа и покрай прозореца на портала, откъдето един въоръжен надзирател ме изгледа презрително. Костюмът, с който бях отишъл от съда в затвора, висеше от раменете ми. С изключение на портфейла в задния си джоб не притежавах нищо друго.
Мълчаливо се качих на задната седалка на полицейската кола. Шерифът не се обърна и с нищо не показа, че ме е забелязал, с изключение на това, че даде на скорост и потегли от паркинга. Хълмовете около нас бяха черни в нощта, а по магистралата се виждаха само няколко чифта фарове, когато се отправихме на юг към Минеаполис. Часовникът на таблото на колата показваше 1:07 сутринта.