И когато слязох от колата, си дадох сметка, че току-що научих всичко за шерифа на окръг Уобаш, което исках да знам.
Прекосих паркинга на бензиностанцията, като дишах дълбоко и за последен път усещах вкуса на въздуха в щата Минесота. Подадох билета си на шофьора и се качих, сетне се загледах в колата от другата страна на паркинга, докато автобусът потегляше. Без да показва никаква емоция, шерифът вдигна шапката си и си я сложи, оправи ръба на периферията над челото си и бавно подкара полицейската кола, за да излезе от бензиностанцията. Когато мина покрай моя прозорец, пръстите на ръката му се повдигнаха на сантиметър над волана. Докато вдигна ръка, за да му отговоря, той вече беше заминал.
Автобусът с ръмжене излезе от града. Прашната тапицерия на седалките и едва доловимата миризма на пот от заспалите пътници потвърждаваше, че наистина бях тук — това наистина се случваше. Облегнах чело на хладното стъкло на прозореца и се загледах навън. Минаха часове и небето просветля. Хълмовете се издигаха и спускаха като безмълвна музика, която придружаваше тази картина, и едва сега, когато бях прогонен от тях, аз започнах наистина да оценявам красотата им. Наоколо се простираше цял океан от растения, дълбоко вкоренени в тази земя, обърнали листата си към зората на новия ден. Виждах в тази земя и Мери, и Хети — въпреки всичко, което твърдеше за себе си, виждах нейния дух и нейната решителност.
Когато слънцето се показа над хоризонта и обагри всичко в огненооранжево и червено, аз отворих плика, който ми беше дал шерифът, и извадих бележката от него.
Замини за Ню Йорк…
Макар че бяха написани от мен, думите бяха нейни, прошепнати във въздуха навсякъде наоколо, понесени от вятъра над земята, летяща от двете страни на пътя, и от тях гърдите ми се изпълниха с възторжената болка на любовния спомен, който щях да нося до края на живота си, за да ме води към едно невъзможно изкупление.
… Искам да знаеш, че те обичах.
Благодарности
На първо и най-важно място трябва да благодаря на Емили Бестлър — не само за фантастичното ѝ редакторско око, но и за решителността и въодушевлението, които прояви по време на целия процес на публикуване на книгата. За мен е чест да бъда един от нейните автори. Много благодарности и на Клеър Милър за това, че беше първият читател на тази книга, още когато ръкописът не беше нищо повече от груба скица от нахвърлени образи; и на Брандън Холшър за уроците от света на театъра. Благодаря и на следовател Рени Бранд и полицай Брандън Хауърд, че ми позволиха да надникна в света на служителите на закона и поправиха много от погрешните ми предположения за него. (Цяла година за изследване на проби от ДНК!) Благодарности на Шарън Амундсън за отзивите, след като прочете ръкописа. Дължа много и на Джош Уодърз за съветите и подкрепата му, но най-вече за способността му да види тази книга такава, каквато можеше да стане, а не каквато беше. Благодаря ти, Елън Гудсън, за онзи спокоен петъчен следобед и чашата горещо кафе. „Благодарност“ е твърде слабо казано за чувството, което изпитвам към Стефани Кабо — тя направи така, че моят ръкопис да се превърне в международен бестселър. Суперагенти от целия свят, вие сте едно нищо пред тази жена. (А освен всичко друго нейният съпруг дори измисля страхотни заглавия.)
Винаги ще благодаря и на Том и Линда Монтгомъри, които никога не са ми казвали, че не мога да налея шест литра в петлитрова кана. И, разбира се, благодаря на Шон Монтгомъри, който не ми позволяваше да се разсейвам от мисълта за най-важното — неговата каравана.
Обработка
Сканиране: ehobeho, 2022
Разпознаване, корекция и форматиране: shadow, 2022