Дел
неделя, 13 април 2008 година
Двамата с Джейк се отправихме към дома на семейство Кинакис веднага след представлението.
— Мислиш ли, че Томи има нещо общо с това? — попита ме той.
Джейк все още ми беше малко сърдит, защото го бях накарал да остави собствената си служебна кола в управлението и да се качи при мен. Понякога изобщо не разсъждаваше с главата си. Нямах никакво намерение да изкарам акъла на Томи, като позволя на две полицейски коли да паркират една след друга пред къщата му. При нас тактиката на сплашване никога не даваше резултати, каквото и да твърдяха колегите ни от големите градове. Хората от провинцията си знаят цената. Те няма да направят нищо против волята си само защото си размахал полицейска значка срещу тях. А някои стават още по-упорити, колкото повече значки виждат. Всичко е заради норвежката и ирландската кръв на предците им.
— Не мисля нищо определено за Томи с изключение на това, че според информацията, с която разполагаме засега, Хети може би си е тръгнала от училището заедно с него.
— И определено са излизали и преди — добави той.
— Аха.
— Той е едро момче.
— Хм.
Не се съмнявах, че Джейк мисли в същата посока като мен самия. Шейсет и пет процента от жените, станали жертва на убийство в щата Минесота през миналата година, бяха намерили смъртта си след домашно насилие. Когато излезе тази статистика, никой в управлението не се усъмни в нея. Живеехме в спокоен окръг и при нас нямаше убийства, но въпреки това бяхме свидетели на доста домашно насилие. Повече, отколкото ми се искаше.
— И така, той води Хети за малко екшън в хамбара на Ериксън след пиесата. Петък вечер, пролетно време, младежите са си младежи. Двамата се скарват за нещо и нещата излизат от контрол.
Изсумтях.
— Ти също си младеж. И звучиш като някакъв полицай от телевизионен сериал.
— Просто се опитвам да съставя някаква версия на събитията.
— Това е работа за Томи.
Спряхме пред дома на семейство Кинакис и съпругата веднага се показа на вратата. Мисля, че се казваше Марта. Двамата с Джейк излязохме от колата, без да бързаме. Ако не идваш да арестуваш някого, винаги е добра идея да им дадеш малко време, за да се запитат защо си дошъл. Хората си правят собствени изводи и понякога, когато се заговорите след това, попълват празни места, за съществуването на които дори не си подозирал.
— Госпожо Кинакис — поздравих и свалих шапката си, докато се приближавахме. — Вкъщи ли е Томи?
— У дома е.
Тя погледна първо към единия, после към другия, ала все още не беше готова да отстъпи и да ни пусне в дома си.
— Но никак не се чувства добре. Току-що разбрахме какво е станало.
— Точно затова сме дошли.
— Не може ли да почака до утре? Мислех да не го пускам на училище.
— Опасявам се, че не. Водим разследване за убийство и трябва да разпитаме всички, които са видели Хети в петък вечерта. Можем да го направим тук или в полицейското управление. Вие решавате.
За момент изглеждаше раздвоена между страха и гнева, предизвикан от думите ми, после отвори вратата и ни направи знак да влезем.
Останахме да изчакаме в дневната, докато тя отиде да го доведе. Джейк обикаляше наоколо и потупваше с периферията на шапката си по бедрото, а аз разглеждах снимките, подредени върху пианото. Имаше много снимки от футболни мачове и фотографии на Томи, който кара трактор или държи убити на лов сърни и фазани.
Когато Томи влезе в стаята, от двете му страни го придружаваха майка му и баща му. Изглеждаше така, все едно беше на пет години — кръглото му лице бе на петна от силните емоции, които преживяваше, карираната му риза се бе измъкнала от колана, а ръцете му висяха отстрани на тялото, сякаш той не знаеше, че са там. Отначало като че ли понечи да каже нещо, после просто отпусна глава между раменете си и зачака.
— Томи, трябва да ти зададем няколко въпроса.
Госпожа Кинакис отново се намеси:
— В момента наистина не е в състояние да отговаря на въпроси. Стори ми се, че се разболява, още преди да се обадят да ни кажат. Ако искате още утре сутринта ще го докарам в полицейското управление.
Джейк нямаше търпение да се обади.
— Водим разследване за убийство, госпожо — каза той. — Нямаме никакво време за губене, ако искаме да открием убиеца на Хети.
Томи потръпна, когато чу думата „убиец“. Майка му протегна ръка към него, за да го успокои.