— И така, ако Хети е отишла сама дотам, значи или убиецът вече я е чакал на това място, или е знаел, че тя ще бъде там, и е дошъл по-късно.
Извърнах се от хамбара и спомените, които точно сега не ми трябваха.
— Съгласен съм. Няма голяма вероятност да са се срещнали случайно там. Някой е знаел, че тя ще ходи до хамбара в петък вечерта.
— Томи не ти пасва като заподозрян, нали? — попита Джейк, без да откъсва поглед от водата.
— Засега нямаме никой друг, а освен това той си призна, че са се скарали.
— Но не ти пасва като убиец, нали? — запита отново той.
— Хм.
От езерото се разнесе крясък и Шел бурно размаха ръце към мониторите на металотърсача на лодката. Зачаках, без да помръдвам от мястото си, като се надявах да е открил ножа, докато той изтегли находката си в моторницата и се отправи към нас на кея. Вместо това беше открил дамска чанта — на около двайсет метра във водата навътре от брега, на една трета от разстоянието до хамбара по пътеката около езерото. Бърза проверка установи, че в дамската чанта бяха шофьорската книжка и личната карта от училището на Хети — значи убиецът сигурно я беше хвърлил в езерото на път за паркинга.
— Искаш ли да се обадя, за да отменя претърсването на нивите? — попита ме Джейк, докато описвахме съдържанието на дамската чанта върху капака на колата.
— От утре. Нека да продължат да претърсват основните пътеки през нивите до залез-слънце, за да видим дали няма да излезе още нещо.
Нямаше никакъв смисъл да не се възползвам от хората, които бях взел назаем от окръг Олмстед.
Описахме и прибрахме всичко в дамската чанта на Хети, от прогизналия телефон до празните опаковки от ментови бонбони на дъното на всяко отделение, и след десет минути методичен оглед в чантата беше останало само едно нещо, което наистина ме интересуваше.
— Този тип, който се казва Джоунс.
Вдигнах найлоновото пликче, в което бяхме прибрали визитната картичка, открита в портфейла на Хети. От едната страна беше черна, а от другата бяла, и на черната страна с луксозен шрифт беше изписано името „Джералд Джоунс“ и някакъв уебсайт. На бялата страна на ръка беше написан телефонен номер.
— Искам да знам кой е той и защо Хети има негова визитка. Провери номера. Разбери къде е.
Джейк кимна, докато продължаваше да се занимава с един друг найлонов плик за веществени доказателства.
— Мисля, че телефонът е съвсем повреден от водата. Жалко.
— Значи явно ще трябва да си свършим полицейската работа по старомодния начин.
Джейк веднага зае обичайната си позиция в спора, който водехме от известно време, докато събираше доказателствата и ги отнасяше обратно в колата ми.
— Дел, твоят старомоден начин е направо допотопен. Искаш да разбереш нещо за този Джералд Джоунс, така ли? Ако телефонът работеше, можех просто да го потърся в списъка с нейните контакти и да разбера кога за последен път е говорила с него.
— А сега ще ти се наложи да се обадиш на телефонната компания, за да поискаш достъп до архивите им. Сърцето ми се къса от съчувствие към теб, моето момче.
Продължихме да спорим, докато се приберем в Пайн Вали, после Джейк отиде да вземе нещо за ядене от закусвалнята „Деъри Куин“, а аз накарах Нанси да оформи окончателно съобщението за пресата. Нито един от двамата явно не беше против, че няма да си тръгне от работа в неделя вечерта. Обикновено, когато се налагаше Джейк да работи извънредно, вече щеше да е започнал да се оплаква, но този път не чух нито дума от него. Не каза нищо за мадамата с крака до еди-къде си, с която имал среща, нито за бирите, които неговите приятели ще изпият вместо него. Между нас се беше установило мълчаливо съгласие, че ще бъдем в това разследване заедно до края, където и да ни отведе.
Докато се хранехме, аз се обадих на екипите, които се занимаваха с претърсването. Шел не беше открил нищо друго, а кучетата не бяха надушили никаква следа. Ако не успеехме да намерим оръжието, с което беше извършено убийството, единствените ни неоспорими доказателства щяха да си останат резултатите от аутопсията и лабораторните изследвания на нещата, открити в хамбара. Вече изпитвахме остра нужда от пръстови отпечатъци или ДНК.
— Дел, няма да повярваш какво намерих. Слушай сега.
Джейк донесе лаптопа си в моя кабинет и започна да чете на глас. Нанси остана до вратата.