Докато завивах обратно към къщата на Бъд, ми се обадиха от моргата.
— Шериф Гудман — чух един глас от другата страна на линията.
Фран не казваше „Ало“ като обикновените хора. По този начин човек се чувстваше така, сякаш тя благоволява да говори с него, дори сама да го е потърсила по телефона.
— Какво откри?
— По нея няма никакви чужди нишки или косми. Няма и следи от борба.
— Значи не го е очаквала?
— Бих казала, че ударът в гърдите е бил пръв и тя не е имала или време, или желание да се бори, преди да бъде нанесен. Прорезните рани по лицето са нанесени след настъпването на смъртта.
— Откъде знаеш?
— Няма следи от борба. Раните по лицето не са достатъчно дълбоки, за да я накарат да изгуби съзнание, така че е трябвало да предизвикат защитен рефлекс.
— Значи е станало бързо.
— Толкова бързо, колкото е възможно да умре човек.
Е, поне това беше нещо. Нещо, което да мога да кажа на Бъд.
— Има ли друго?
— Да. По бельото ѝ имаше следи от семенна течност.
— Господи боже!
Направих рязък завой и отбих до банкета, където натиснах спирачките. Няколко коли ме заобиколиха в последния момент и намалиха скоростта, все едно щях да ги глобявам за превишена скорост. Разтърках челото си, докато обмислях чутото.
— Значи някой я е изнасилил, преди да я убие?
— Не прилича на изнасилване. Открих само леки ожулвания. Нищо по-сериозно.
— Какво означава това, по дяволите?
— Означава, че сексуалният акт е бил агресивен, но вероятно по взаимно съгласие.
— И сперматозоидите са оцелели във водата? — попитах аз.
— Явно само краката ѝ са били потопени във водата. Тялото ѝ беше сухо — иначе нямаше да открием никакви следи от сексуални действия.
— Можеш ли да ми кажеш кога се е случило?
— Ако се съди по ожулванията, до няколко часа преди смъртта.
Значи трябва да е станало след постановката. Или Томи не казваше всичко за времето, което бяха прекарали заедно на паркинга, или тя го беше оставила, за да отиде при друг любовник — агресивен любовник, който може би я беше убил.
— Е, поне разполагаме с проба от ДНК.
— Точно така.
— Добре. Вече имам един заподозрян, с когото да я сравнявам.
— Криминологичната лаборатория в окръг Хенепин може да се заеме със сравнението. Но е възможно да отнеме няколко седмици, зависи колко са натоварени. Накарай го да дойде в болницата „Мейо“, за да даде проба.
— Ще бъде там утре сутринта — отвърнах аз.
Лично щях да се погрижа за това.
След като прекъснах връзката с Фран, останах загледан в небето в продължение на една минута, после дълбоко си поех дъх и продължих към дома на Бъд.
По цялото протежение на алеята пред къщата бяха паркирани пикапи и коли — бяха пристигнали всички роднини, за да помогнат кой с каквото може. Свещеникът също беше там, както и възрастните дами от църквата. Открих Бъд в хамбара, заедно с някои от мъжете. Говореха за това, че всички ще му помогнат да прибере царевицата този сезон, и не приемаха отказ. Кимнах на всеки, докато излизаха, и накрая в хамбара остана само Бъд, седнал на бронята на един комбайн, вторачен в пода. Не го попитах как се чувства. Не го натоварих със съчувствието си, защото и без това носеше твърде тежък товар. Нямаше какво друго да направя, освен да го заведа в къщата и да го накарам да седне заедно с Мона в тяхната спалня, по-далеч от възрастните дами, така че да мога да им разкажа какво бях научил от Фран. Хети не беше усетила нищо. Свършило е толкова бързо, колкото трябва на човек да падне. Не е имало и две секунди, в които да изпитва страх.