От друга страна, точно в този момент аз дори не знаех каква бе собствената ми съпруга.
— Питър току-що разбра, че ще режисира училищната пиеса следващата пролет.
Мери го подхвърли между другото в разговора, докато разрязваше крехкото месо на една кокошка. Тя ми се усмихна окуражително, за да се включа, но не бях в състояние да се съсредоточа върху нещо друго, освен кокошката. Само преди няколко часа тя беше жива, а сега от мъртвото ѝ тяло се свличаха щипки розмарин и собствената ѝ изпечена кожа, от което стомахът ми се преобръщаше, докато Елза и нашата съседка Уинифред повдигаха чиниите си, за да получат своята порция от Мери.
— Нека да бъде „Цигулар на покрива“ — нареди ми Уинифред. — Това е любимият ми мюзикъл.
Тя често идваше на вечеря в събота и аз обикновено очаквах с нетърпение трясъка на външната врата, който оповестяваше пристигането ѝ. Беше жилава, не си мереше приказките и от нея струеше жизнеността, която напълно липсваше на Елза.
Аз вяло поклатих глава.
— Директорът каза, че трябва да бъде нещо от Шекспир.
Директорът ми беше казал, че не го интересува коя ще бъде пиесата, стига да не е „Ромео и Жулиета“. „Нищо свързано със самоубийства“, така се беше изразил.
Елза се усмихна и в думите ѝ прозвуча привързаност, докато си сипваше грах:
— Лайл винаги е обичал Шекспир.
— Спомняш ли си, когато ги беше накарал да поставят „Сън в лятна нощ“ в бобовата нива на Уил Дейвис? — изсумтя подигравателно Уинифред.
Тя се обърна към мен, за да ми разкаже историята:
— Столовете за публиката бяха подредени на едно място, което се оказа гигантски мравуняк, така че още преди края на първото действие всички бяха изпохапани от мравките.
Елза отпусна треперещата си ръка върху нейната, за да смени темата и отново да заговори за това, че вече не одобрява, задето Уинифред живее сама. Каза, че след като двамата с Мери сме дошли при нея, за да ѝ помагаме, не може да си представи живота без тази подкрепа. Уинифред отклони тревогата ѝ с няколко заучени приказки и насочи разговора в друга посока: новата фурна, която щяха да инсталират в градското кафене.
Всички обичаха съботните вечери с Уинифред. Разговорите бяха по-интересни. Елза се оживяваше и дори изглеждаше по-здрава, което помагаше на Мери да се отпусне. Веднъж след вечеря играхме на карти и Уинифред дори изпи една бира с мен, за да ми прави компания, но след това стана очевидно, че Елза вече не разполага с нужната концентрация, за да продължи играта, така че приключихме и пуснахме телевизора, за да не я притесняваме.
На тези вечери винаги се чувствах като петото колело, докато се опитвах да се ориентирам в разговорите за качествата на различни марки готварски фурни или анализите на прогнозите за времето от фермерския алманах. Всичките ми анекдоти, свързани с литературата и попкултурата, оставаха неразбрани, колкото и да се опитвахме с Мери да им обясним контекста. Те не ме отхвърляха нарочно, но въпреки това си оставах вън от техния кръг.
Но тази вечер дори не се опитвах да се впиша. Вниманието ми се разкъсваше между печената кокошка по средата на масата и профила на Мери, която водеше разговора около нея.
— Това не ми изглежда много вкусно — отбеляза Уинифред, като се приведе над чинията ми и побутна с вилицата си вегетарианския ми бургер.
— Опитай го, ако искаш — отвърнах, като станах да си взема една кока-кола от хладилника.
— Всъщност са доста вкусни — обади се Мери. — Особено ако ги запечеш на скара с малко сирене и домати отгоре. Чудесни са за обяд.
— Не, благодаря — отвърна Уинифред. — Ям само храна, която познавам.
След това двете с Елза се впуснаха в обсъждане на качеството на различни марки полуготова храна. Аз отпих голяма глътка от бутилката си.
След вечеря двамата с Мери се заехме да разчистим масата. Тя започна да мие чинии и от време на време подхвърляше по някоя реплика в разговора на възрастните дами през малкото прозорче между кухнята и дневната, все едно всичко беше съвсем нормално. Ръцете ѝ бяха почервенели от горещата вода. Не можех да откъсна поглед от тях. Тя се засмя на нещо, после забеляза как я гледам и изражението ѝ отново стана сериозно, докато ми подаваше една чиния, за да я избърша.
Веднага щом оправихме кухнята, аз се извиних и се качих горе. Прекарвах все повече време в свободната стая, както се виждаше от купищата книги и ученическите съчинения, натрупани по прашните кашони. Горещината от готварската печка се беше вдигнала дотук и въздухът в миниатюрното помещение беше спарен. Отворих един прозорец, който проскърца на пантите си, и се заех да отварям книгите около себе си наслуки. Взех една и проследих с върха на пръстите си очертанията на буквите по корицата, после хванах друга и проверих годината на издаване, въпреки че вече я знаех. Отварях на случайни страници и прочитах по няколко реда, после продължавах със следващата и по-следващата книга. Не можех да се съсредоточа върху нито една от тях, не можех да се отърся от спомена за това, което се беше случило днес.