— Извинявай, но не мога да ги взема безплатно. Веднъж си създадох проблеми с това. Имаше един барман, който ми даваше да пия безплатно цяла година, а годината и бездруго беше от онези, които после не си спомняш с подробности. Беше ми се сторило страхотна сделка, докато не разбрах, че той продаваше марихуаната, която братовчед му отглеждаше тайно между нивите с царевица. Мислеше си, че съм негов човек. Така и не ми прости, че вкарах и двамата зад решетките.
— Аз не отглеждам марихуана — каза Мери Бет, като се разсмя притеснено.
— Въпреки това — настоях аз.
Продължих да държа банкнотата в протегнатата си ръка, докато тя не я взе.
— Нямам да ти върна, така че ще трябва да ти дам още една дузина.
— Няма проблем, ще дойда за още, когато тези свършат.
Прибрах кората с яйца под мишница и смених темата:
— Ти не познаваше Хети Хофман, нали?
— Не — отвърна бързо тя, като се зае да премести яйцата от кошницата си в хладилника.
— На мен ми беше толкова близка, че все едно бяхме роднини.
— Съжалявам.
Каквото и друго да изпитваше в този момент, думите ѝ прозвучаха съвсем искрено.
— А ти добре ли си, Мери Бет?
— Да. Просто в момента много ми се струпа на главата.
— Аха. С майка ти, фермата и всичко останало.
Тя кимна, без да спира да работи.
— Защо си говореше за убийство с Уинифред?
— Какво?
Тя рязко вдигна глава и най-сетне ме погледна в очите. Нейните бяха изпълнени с изненада и напрежение — от онова напрежение, което се натрупва с месеци и години, докато лицевите мускули съвсем забравят как да се отпуснат. Уинифред беше споменала нещо за проблеми в брака.
— Без да искам, чух за какво си говорехте двете, преди тя да открие огън срещу мен. Тя каза, че убийството също е част от живота.
— А, това ли? Няма значение. Не е каквото си мислиш.
— Ти ми кажи какво е, а аз ще ти кажа какво си мисля.
— Ставаше дума за… Питър, моя съпруг.
Тя преглътна тежко, замълча и очите ѝ отново се стрелнаха към пода.
— Той е вегетарианец. Според него не е правилно да се убиват животни. Уинифред се опитваше да ме успокои.
Макар че това наистина обясняваше забележката на Елза, останалата част от разговора все така не ми звучеше на място.
— Има ли нещо друго? — попитах.
— Нека си остане между нас. Не искам… — Стисна устни и аз разбрах, че няма да науча нищо повече от нея.
— Трябва да проверя ножовете ти — казах аз.
— Защо?
Очите ѝ проблеснаха, но не от страх.
— Хети е умряла от прободна рана.
Тя кимна и мълчаливо се подчини. Снощи се беше получил докладът от аутопсията — според него раните бяха нанесени с право острие с един режещ ръб, дълго между петнайсет и двайсет сантиметра. Премерих всеки нож на Мери Бет, но нито един не отговаряше на това описание. Единственият нож, който беше със същата дължина, бе с извито острие, а и нито един не беше широк толкова, колкото трябва. И без това не смятах, че ще открия сред работните инструменти на Мери Бет оръжието, с което беше извършено убийството, но все пак тя премълчаваше нещо.
Мери Бет ме изпрати обратно до полицейската кола и аз вдигнах ръка, за да махна на Елза, която ни гледаше зад дантелените завеси.
— Между другото, можеш ли да ми кажеш какво е „ник“? — попитах аз.
Тя беше само с няколко години по-голяма от Джейк.
— Ник? Имаш предвид, като лично име?
— Не точно. Нещо свързано с компютри.
— А, да. Това е нещо като псевдоним, с който се регистрираш в различни уебсайтове, блогове и други подобни.
Благодарих ѝ за информацията и започнах да си подсвирквам, докато излизах на заден ход от алеята пред тяхната къща — сега щях да поставя моя заместник на мястото му.
Влязох в Пайн Вали и подкарах по главната улица, като кимнах за поздрав на мъжете, които се бяха събрали пред магазина за фураж. Обикновено обсъждаха цените на свинете за разплод и царевицата за посев, но този път ме проследиха с поглед по целия път изпод козирките на бейзболните си шапки, а мрачните им физиономии не оставиха място за съмнение каква е днешната тема на разговора.
Когато пристигнах в управлението, Джейк се беше привел над компютъра на Хети, все едно по него предаваха пряко финалния мач от националното първенство по бейзбол. Пуснах един хартиен плик с хамбургери на бюрото му.
— Няма да повярваш какво намерих.
Той извади един хамбургер и го захапа, без дори да погледне какво яде.
Седнах на бюрото и подхвърлих:
— Значи Хети се е запознала в интернет с човек, който се представя с ник „К. П.“, така ли?