— Ами здравейте — започнах аз.
Избърсах очи и започнах да дишам дълбоко, с диафрагмата, както ме беше научил Джералд.
— Това съм аз. Казвам се Хенриета Сю Хофман.
И когато приключа с Пайн Вали, никой никога няма да забрави името ми.
Дел
събота, 12 април 2008 година
Мъртвото момиче лежеше по гръб в един ъгъл на изоставения хамбар на семейство Ериксън, наполовина в езерната вода, която беше заляла най-ниската част от хлътналия под. Ръцете ѝ бяха отпуснати върху тялото, облечено с някаква дантелена, прогизнала от кръв материя, която сигурно е била рокля, а под ръба на роклята се протягаха краката ѝ, голи и потънали във водата — бяха шокираща гледка, защото бяха толкова подпухнали, че всеки от тях беше дебел колкото кръста ѝ, и се полюшваха като тюлени в мръсната вода. Горната половина на тялото ѝ нямаше нищо общо с тези крака. И преди бях виждал нарязани трупове, както и доста удавници, но за пръв път ми се случваше да се сблъскам с двата кошмара в едно и също тяло. И макар че лицето ѝ беше твърде обезобразено, за да се разпознае, в целия окръг бе пуснато само едно издирване за изчезнало момиче.
— Сигурно е Хети — обади се Джейк, моят главен заместник.
В централата бяха приели обаждане от най-малкия син на семейство Сандърс — беше открил трупа, когато бе дошъл тук с някакво момиче. Точно зад изкривената врата имаше прясна локва повръщано — някой от двамата се беше изпуснал, преди да успеят да избягат. Не бях сигурен дали Джейк се закашля от вонята на повръщаното, или от тази на трупа, когато влязохме. При обичайни обстоятелства нямаше да пропусна да му го припомня, но не и сега. Не и сега, когато пред очите ми беше това.
Свалих фотоапарата от колана си и се заех да правя снимки, отначало отдалеч, после отблизо, като се опитвах да я уловя от всички страни, без да се подхлъзна във водата до нея.
— Все още не знаем дали е Хети.
Въпреки внезапната тежест, която усещах в тялото си, трябваше да действаме по правилата.
Веднага щом влязохме, аз се обадих на криминологичната лаборатория в Минеаполис и поисках да изпратят екип от криминолози, които да опишат и съберат всички възможни веществени доказателства. Сигурно разполагахме с един час насаме с нея, преди да пристигнат.
— А кой друг да е?
Джейк я заобиколи откъм главата, като внимаваше къде стъпва, докато дъските на пода проскърцваха под тежестта му на бивш футболен защитник. Той се приведе, за да я огледа отблизо, и аз видях, че беше превключил на детективски режим.
— Не можем да установим самоличността от лице в такова състояние, особено след като е започнало да се подува. Не се виждат пръстени и бижута. Няма видими татуировки.
— Къде е дамската ѝ чанта? Никога не съм виждал момиче, което да не ходи навсякъде с дамска чанта, залепена за хълбока.
— Може би са я взели.
— Това е адски неподходящо място за убийство с цел грабеж.
— Не избързвай. Първо трябва да установим самоличността.
Приклекнах до нея. Протегнах ръка в ръкавица, побутнах с един пръст устната ѝ, за да се отвори, и видях, че зъбите ѝ са непокътнати.
— Май ще успеем да вземем дентална картина.
Джейк провери роклята за джобове, но не откри.
— Причината за смъртта най-вероятно е намушкване — продължих аз.
Вдигнах едната ѝ ръка и видях раната от ножа — беше забит или право в сърцето, или точно над него.
— Най-вероятно? — изсумтя подигравателно Джейк.
Не му обърнах внимание, а вдигнах ръката ѝ малко по-високо, за да му покажа мястото, където бялата кожа отгоре стигаше до червената кожа отдолу.
— Виждаш ли това? — посочих му линията, която разделяше двата цвята. — Послесмъртни петна. Когато кръвообращението спре, кръвта отива надолу под въздействието на гравитацията и се събира в най-ниските места. Така се разбира дали трупът е преместен — ако червеното не е отдолу, където би трябвало да бъде.
Двамата проверихме още няколко места по нея.
— Всичко изглежда както трябва. Вероятно това е мястото на убийството.
Продължих да му обяснявам и се съсредоточих върху състоянието на тялото, все едно беше на поредния мъртвец. Бях виждал стотици такива — най-вече във Виетнам, разбира се, но точно в момента предпочитах дори да се върна там, вместо да мисля на кого беше този окаян труп.
Показах на Джейк и проверката, която се прави с побутване.
— Ако побутнеш бледата част от кожата и тя почервенее, значи е минал по-малко от половин ден.
— Значи кръвта се съсирва за дванайсет часа.