Холи Г.: Звучиш като някоя недоволна съпруга.
КниженПлъх: Значи явно ти си мъжът в нашата връзка.
Холи Г.: Не съм сигурна, че няколко лични съобщения се броят за връзка. Един месец? Господи, за да бъде „годишнина“, не трябва ли да продължи поне цяла година?
КниженПлъх: Разбира се, че е връзка. Всичко е връзка. Можеш да имаш връзка и с кокошка, за бога.
Холи Г.: Само едно момиче от провинцията може да прочете това и да не го разбере по грешния начин.
КниженПлъх: Значи най-сетне си признаваш, че си от провинцията, Лула Мей.
Холи Г.: Нищо не си признавам. Това беше съвсем общо твърдение. Ако искаш да знаеш, нищо чудно и аз да съм го разбрала по грешния начин.
КниженПлъх: О, наистина ли? :Р
Холи Г.: <представя си> „Елате, кокошчици. КниженПлъх няма да ви направи нищо… много лошо.“
КниженПлъх: ☺☺☺
Холи Г.: ☺
КниженПлъх: Колко малко ме познаваш. Аз нямаше да ги примамя по този начин. Действам много по-изкусно.
Холи Г.: Защо, какво щеше да кажеш?
КниженПлъх: Хммм… Никога не съм си представял как съблазнявам кокошка.
Затаих дъх, когато последният му отговор се появи на екрана. Започнах да пиша бавно и внимателно, като усещах очакването, което назряваше в гърдите ми.
Холи Г.: Представи си, че аз съм кокошка. Дай всичко от себе си.
Той не отговори в продължение на цяла минута.
КниженПлъх: Сигурна ли си?
И точно тогава го усетих с всичка сила: разбрах, че съм влюбена в този призрак. Той не се опита да се пошегува или да смени темата. Отговорът му казваше ясно, че се изкушава от тази възможност, но няма да го направи, освен ако аз не съм абсолютно сигурна, че го искам. Сърцето ми започна да бие лудо, докато му отговарях.
Холи Г.: Да.
КниженПлъх: Добре…
Очите ми бяха приковани в екрана.
КниженПлъх: Първо…
Никога досега не беше писал толкова бавно. Почти го чувах как мисли, едва ли не виждах очите му, които оглеждаха тялото ми, докато решаваше откъде да започне с ласките.
КниженПлъх: Ще те погаля по гърба с върховете на пръстите си, като започна от хълбоците и стигна чак до врата, под ушите, където си ми казвала, че те е гъдел. Но този път няма да те е гъдел…
Това беше първата вечер, в която правихме секс.
Един ден към средата на октомври седях в час по литература и се опитвах да се съсредоточа върху урока, защото господин Лънд имаше навика да задава неочаквани въпроси към всички, но освен това си припомнях снощния разговор с КниженПлъх. Бях успяла да го накарам да се разсмее, когато той случайно спомена за „Джейн Еър“ и аз му отговорих, че книгата щеше да бъде много по-интересна, ако съпругата беше изгорила господин Рочестър жив в леглото, беше натопила Джейн за престъплението и беше заминала за Лондон, за да си живее живота. Той каза, че по този начин ще се изгуби моралната поука от произведението, но аз възразих, че всъщност единствената, която няма да си получи заслуженото, е самата Джейн, а тя трябва да е заподозряна нещо, преди да се стигне дотам. Много хора сигурно бяха осъждани на смърт само заради глупостта си. Защо Джейн да бъде изключение от това правило? Тогава той ми отговори, че от мен ще излезе добър диктатор, и двамата се разсмяхме.
Но после се стреснах и забравих за спомена, защото господин Лънд ни раздаде следващата книга, която щяхме да обсъждаме в час.
Беше „Джейн Еър“.
— Знам, че това няма да бъде най-вълнуващото четиво за момчетата, но ми повярвайте за едно: всяка книга, написана от сестрите Бронте, е по-интересна от която и да е книга на Джейн Остин.
— Защо не четем нещо, написано през този век? — обади се някой.
— Защото от този век са минали само няколко години. Изборът е много по-ограничен, а освен това всички произведения все още са първо издание и следователно са по-скъпи. Училищното настоятелство никога няма да одобри такъв разход, обаче не сте го чули от мен.
— Това не е ли онази книга, в която на съпругата ѝ хлопа дъската и стои заключена на тавана? — попита Джени Адкинс, като четеше какво пише на задната корица.
Тя беше абсолютен англофил, беше гледала всички филми, произведени някога във Великобритания, и беше тотално влюбена в Хю Грант. Веднъж се опитах да ѝ обясня колко ужасен актьор е той, но тя само въздъхна и отговори: „Той не е актьор. Той е звезда“.