На сцената госпожа Феърфакс ѝ казваше да си облече най-хубавата рокля, за да се представи на господин Рочестър, и Хети сериозно приглади плисетата на сивата си рокля и притеснено оправи светлите си маншети.
— Нямам по-хубава рокля от тази, госпожо Феърфакс.
Роклята. О, господи! Мамка му!
Тръпките по тила ми избухнаха и всичко пред очите ми се размаза. Олюлях се и когато отново започнах да виждам както трябва, двете жени вече се отправяха към съседния декор. Видях хълбоците на Хети, които се отдалечаваха в полумрака, обгърнати в сиво, сиво, сиво. О, господи!
Не. Рязко се извърнах и огледах една по една всички останали жени в публиката, обзет от отчаяно желание да открия някоя друга. Която и да е. Нямаше как да съм замесен в любовна афера с една от собствените си ученички, за бога. Но нямаше никоя друга. Нито една друга жена в целия театър, която би могла да бъде Холи Г. И аз вече разбирах, че няма как да има такава. Подсъзнателно го бях разбрал още в мига, в който за пръв път бях видял Хети на сцената.
Останалата част от постановката премина като в мъгла. Свлякох се на седалката, докато един от учениците не ме попита дали съм добре и използвах това за извинение да отида до тоалетната. Исках единствено да се махна оттук, по дяволите, да се втурна навън през изхода и да продължа да тичам, без да спирам, мамка му!
Наплисках се с няколко литра вода и поседях десет минути на капака на тоалетната чиния, като се опитвах да измисля какво да направя. И едва във второ действие си дадох сметка, че все още разполагам с маршрут за бягство. „Холи Г.“ не знаеше кой е „КниженПлъх“ — аз не ѝ бях дал никакви улики, за да ме разпознае в публиката. И защо да подозира точно мен? Аз бях дошъл с ученическа екскурзия, за бога. Тя очакваше целият клас да бъде тук заедно с учителя си.
Хванах се за тази мисъл и се върнах на мястото си, но нищо не беше в състояние да заглуши задълго лудешките мисли в главата ми. Едва когато господин Рочестър направи предложение на Джейн, аз рязко се върнах обратно в действителността.
— Съмняваш ли се в мен, Джейн? — попита актьорът, като сграбчи Хети за раменете и я притегли към себе си.
— Непоколебимо.
Когато мъжът я прегърна, пулсът ми подскочи. Беше по-възрастен от мен, може би на трийсет и няколко, така че не беше толкова възрастен, колкото трябваше да е господин Рочестър, но все пак беше близо. А Хети беше почти на възрастта на Джейн — невинното младо момиче, което бе завладяло сърцето на Рочестър, вече уморен от живота. Когато Джейн разбра, че господин Рочестър говори сериозно, и прие неговото предложение за брак, в главата ми се случиха няколко неща едновременно. Обективният литератор у мен си помисли колко добре са се справили с подбора на изпълнителите за главните роли, с единствената забележка, че Хети беше твърде хубава, за да играе Джейн. Когато видях как двамата се прегърнаха и нейната деликатна розова буза се притисна в неговата прошарена набола брада, учителят у мен се почувства неловко, изпълнен с желание да я защити. А всичко останало у мен просто съзря как нейното стройно тяло се изви около друг мъж, два пъти по-възрастен от нея, и преглътна тежко и продължително.
И на тази реакция трябваше да се сложи край, веднага. Господи, колко пъти бях чел във вестниците за някой учител, замесен в любовна афера с ученик? Обикновено бяха учителки — отчаяни, несигурни, неразвити жени, които се заблуждаваха, че са влюбени в някой идиот. Никога не бях обвинявал учениците. Едно момче на тази възраст е готово да прави секс и с бананова кора, но учителките нямаха никакво възможно оправдание. Трябваше веднага да направят това, което щях да направя аз сега. Да сложат край. Да прекъснат всичко, преди да е започнало, или поне, преди да е започнало съзнателно. Аз нямаше как да знам, че Холи Г. е Хети. Холи Г. беше Хети, която беше Джейн. Нейните роли се сливаха пред очите ми, но нито една от тях не успяваше да улови напълно момичето на сцената, което вече бягаше от господин Рочестър, облечено в сватбена рокля. Тези определения не успяваха да я удържат, точно както актьорът не успяваше да я накара да се омъжи за него. На сцената поне бягаше от мъжа, който беше женен за друга. Това беше единствената ми утеха, докато чаках края на пиесата — поне в една от ролите си тя постъпваше правилно.