Вратата се отвори с протяжно басово скърцане. Вътре беше тъмно, с изключение на сиянието от един малък туристически фенер, оставен на високото столче в ъгъла. Отначало не я видях, но когато очите ми свикнаха с полумрака, различих силуета ѝ, очертан в рамката на прозореца, който гледаше към дъба навън. Сигурно ме беше забелязала, докато се приближавах. Беше облечена с карирано яке, а косата ѝ бе вдигната. Пъхнах ръце дълбоко в джобовете си. Май трябваше да измисля какво да кажа, преди да стигна дотук.
— Здравей, КниженПлъх — каза тихо тя в мрака.
Преглътнах тежко.
— Здравей, Хети.
— Защо не ме наричаш Холи Г.?
— Защото това не е името ти.
— Името ми не е и Хети. Така ме наричат.
— Но това е истинското ти име. Ти си Хети Хофман. Ти си ученичка в гимназията, а аз съм жененият ти учител по литература.
Тя не каза нищо и не отстъпи от прозореца.
— Трябва да разбереш, че всичко свърши. Каквото и да беше това, то свърши, а аз не биваше… изобщо не трябваше… Господи! — Извърнах се към изхода, останал без думи от безсилие. Дъските на пода проскърцаха под краката ми.
— Не, не биваше. Но го направи.
Гласът ѝ леко потрепери на гласните.
— Аз съм женен, Хети. — Може би щеше да го осъзнае по-лесно, ако не спирах да го повтарям. — Имам жена.
Хамбарът отново проскърца и този път гласът ѝ прозвуча по-близо и по-силно:
— Ти беше женен и преди една седмица, но това не те спря, когато поиска да ме видиш. Не те спря и тогава, когато поиска да се превърнеш в Съблазнителя на кокошки.
Разсмях се, въпреки че не исках. Това беше прякорът, който ми беше лепнала след първата ни вечер, когато бяхме правили секс онлайн, с идиотското извинение, че съблазнявам кокошка. Но смехът ми замря, когато си припомних точните думи и си представих картините на нещата, които бяхме правили заедно, на местата, които ѝ бях казал да погали, с устните си върху тях на мястото на нейните пръсти. Дъските простенаха под нас и аз се завъртях, преди тя да се приближи още. Беше успяла да прекоси по-голямата част от хамбара и вече стоеше толкова близо до мен, че можех да видя копнежа и колебанието в погледа ѝ. Очите ѝ бяха широко отворени, устните ѝ бяха полуотворени и изглеждаше толкова млада, по дяволите. Беше дете в тяло на жена. Дори не осъзнаваше колко е млада. Сигурно си мислеше, че е пораснала и е готова да се изправи срещу целия свят — с актьорската си кариера, безкрайните си остроумия по всеки въпрос и мозъка, който попиваше като гъба всичко около нея. Сигурно си мислеше, че ни разделят само няколко години, но това беше цял един живот — тъмни, неизследвани бездни, изпълнени с разочарование и компромиси. Тя беше идеализираната версия на възрастен човек. Аз бях възрастният човек, на когото наистина се беше случило да порасне.
— Аз съм ти учител, Хети. Не разбираш ли колко неправилно е това?
Ъгълчето на устните ѝ се повдигна.
— На какво толкова си ме научил?
Тя направи още една крачка напред и аз инстинктивно вдигнах ръце, за да я задържа за раменете, така че между нас да остане поне един метър здрав разум.
— Мога да те науча на някои неща за законите за секс с непълнолетни.
Тя сведе очи към ръцете ми върху тялото си.
— Значи все пак си мислил за това.
Господи, тя дори не ме слушаше. Беше на съвсем друга планета и участваше в съвсем друг разговор.
— Не. Имам предвид, да, но само в контекста на това, колко дълго ще лежа в затвора, ако се случи. Ти си дете, Хети.
Това най-сетне достигна до нея. Тя отстъпи назад и скръсти ръце.
— Аз съм на седемнайсет години.
— Точно така.
В продължение на една минута останахме на място, без да отстъпим от позициите си. Гърдите ѝ се надигаха и отпускаха от вълнение, така че се притискаха в ръцете ѝ, скръстени върху тях. От самия факт, че изобщо го забелязах, се ядосах още повече.
— Виж, Хети, дойдох тук само за да ти кажа лично, че допуснах ужасна грешка, но всичко вече свърши. Край. Ти си добра ученичка и аз…
— Добра? — каза тя, като повдигна едната си вежда.
— Добре де, отлична ученичка. Преди да се случи това, беше любимата ми ученичка в класа.
— А сега какво съм? Любимата ти каква?