От този момент нататък за мен Хети Хофман все едно вече не беше между живите. Нямаше друг начин.
Дел
вторник, 15 април 2008 година
Броени седмици преди да завърши гимназията, едно осемнайсетгодишно момиче е намерило смъртта си недалеч от Пайн Вали. От кабинета на шерифа на окръг Уобаш потвърдиха самоличността на жертвата: Хенриета Сю Хофман, позната на приятелите и роднините си като Хети. Тялото е открито с многобройни рани от нож в събота вечер, в един изоставен хамбар до езерото Кросби. Засега не са задържани никакви заподозрени, но от кабинета на шерифа оповестиха, че „работят по всички версии“. Една от уликите води към необичаен виновник: проклятие на четиристотин години. Според Порша Уен, близка приятелка на жертвата…
— Дявол да го вземе.
Хвърлих вестника обратно на масата, без да прочета статията до края. Новината беше публикувана на първа страница в централния всекидневник в Минеаполис, а в местния вестник бяха отпечатали цял разтвор с колаж от различни снимки на Хети, взети от архивите на гимназията. Убийството на Хети вече беше централна тема в местните новини — хората искаха да научат повече, когато жертвата беше младо и красиво момиче — но след като и глупостите от „Макбет“ бяха стигнали до медиите, щяха да ни налазят всички откачалки и репортери от целия щат. Това щеше да създаде напрежение, което можеше да се отрази на нервите на убиеца — а един дявол знае на какво е способен един изнервен убиец.
Беше 5:30 сутринта — твърде рано, за да сляза долу и да започна да блъскам по вратата на семейство Уен — така че отново прегледах списъците със заподозрените и уликите, които бях съставил, изядох си портокала и се опитах да забравя за медиите.
Портокалите бяха подарък за рождения ми ден от сестра ми, която живееше във Флорида. Всяка година ми изпращаше огромен колет и така ме разглезваше, че вече не исках да погледна бледите воднисти портокали, които продаваха в магазина. Всяка сутрин изяждах по един портокал от колета, като го белех направо над кофата за боклук и гледах как от всяко парче кора пръскат миниатюрни капки сок. Ръцете ми поемаха уханието му и продължаваха да го носят през целия ден, колкото и да ги миех след това. Беше хубава миризма — ярка и свежа — и през тази седмица щях да имам нужда от нея. Колкото повече се заравях в живота на Хети, а образът на окървавеното ѝ тяло с подути крака ме чакаше в мрака зад клепачите ми всеки път, когато затворех очи, толкова по-сладък и свеж ми се струваше всеки портокал.
Докато дъвчех, прочетох списъците си. Вече разполагахме с двама вероятни заподозрени: Томи и мъжа, който се беше подписвал като К. П., така че Джейк се беше заел да установи кой е, като провери интернет-историята на жертвата. От съобщенията, които беше запазила Хети, можехме да предположим, че ги свързват поне две неща. И двамата обичаха изкуството — актьорското майсторство, книгите и други подобни — и нито един от тях не си падаше по живота в провинцията. Нито веднъж не бяха споменали имена — нито собствените си, нито на някой друг — нито пък някакви места или събития, така че беше трудно да разберем повече за него. Беше ясно, че се гордее с образованието си. Обичаше да използва сложни думи и през повечето време звучеше адски претенциозно, но Хети явно си падаше по това. Момиче като нея сигурно беше харесвало такива мъже. Сигурно беше решила, че е изискан. Знаехме, че са си разменяли съобщения в продължение на около месец — първо си говореха за книги, а после бяха започнали да си говорят за секс, но след това бяха открили кой е човекът от другата страна, някак си във връзка с „Джейн Еър“. В този момент мъжът явно беше прекратил комуникацията помежду им. Във всеки случай след това Хети беше спряла да записва съобщенията от него. Не можех да докажа, че все още са били във връзка след миналия октомври, но цялата история ми изглеждаше подозрителна. Поне засега той беше единственият човек, който явно бе искал Хети да изчезне, а това бе достатъчно, за да го включа в списъка на заподозрените.
Списъкът с уликите изглеждаше малко по-обещаващ. Разполагах със семенната течност по бельото на Хети, а снощи бях получил и доклада от криминологичната лаборатория, в който пишеше, че са открили още семенна течност в един от използваните презервативи, открити на дъното в наводнения хамбар. Изпратих ги за анализ заедно с бельото и пробата от Томи. По нито един от останалите предмети не бяха намерили пръстови отпечатъци, което означаваше, че са били там поне от няколко дни преди това, следователно не бяха част от нашето местопрестъпление. Записах в списъка на уликите и дамската чанта на Хети, както и визитната картичка на Джералд Джоунс, която намерихме в нея. Неговото алиби с пътуването до Денвър беше потвърдено, но все пак беше театрален режисьор, така че сигурно си падаше по изкуството. Значи не беше лош кандидат за ролята на К. П. Тази сутрин беше хванал ранния полет до Рочестър, затова възнамерявах да започна работния ден с него.