Той понечи да каже още нещо, но после сякаш размисли.
Когато пристигнахме пред управлението, накарах Джейк да го заведе в стаята за разпити, а аз си налях чаша кафе и зачаках да изстине. По улицата минаха два микробуса на новинарски канали, а от тротоара се чуваше гласът на Брайън, който убеждаваше Нанси да организира още една пресконференция. Отпих от чашата си и се отправих към стаята за разпити.
Джейк, който изпълняваше ролята на бодигард до вратата, ми подаде една папка, когато влязох. Лънд изглеждаше доста по-притеснен, отколкото преди няколко минути. Седнах и отворих папката, като започнах да чета съобщенията от електронната поща и да отпивам от кафето си. След малко Лънд се приведе напред, за да види какво чета, и явно видя достатъчно, защото отпусна глава в ръцете си.
— Значи ти си „КниженПлъх“, а? — подхвърлих аз, като почуках с пръст по името на една от страниците.
— Господи! Аз… аз не знаех коя е тя. Всичко беше анонимно.
— Имаш предвид, че сте били непознати?
— Да! — каза той и вдигна глава, докато аз продължавах да пия кафе и да прелиствам страниците. — Да, точно така.
Вдигнах един лист и отметнах глава, за да мога да го прочета ясно:
— „Прокарвам ръка по вътрешната страна на бедрото ти, до гънката на слабините. Пръстите ми са като шепот по кожата ти, като предложение, на което не можеш да откажеш“.
Джейк се изкикоти. Бях прочел тази глупост със същия тон, с който четях менюто за закуска при Сали. Вдигнах очи към Лънд. Той беше почервенял като цвекло.
— На всички непознати ли правиш такива… предложения?
— Не, аз я познавах. Имам предвид, че не знаех коя е, но си мислех, че я познавам. Разменяхме си лични съобщения от няколко седмици. Бяхме станали близки помежду си.
— Аха. И на мен така ми изглежда.
— Какво е разпечатала? Господи, нима е разпечатала само сексуалните разговори? Веднага щом разбрах коя е, сложих край на това. Имам предвид незабавно. Това не е ли разпечатано?
Той здравата се беше изпотил и се опитваше да види какво чета. Хвърлих поглед към Джейк, който полагаше всички възможни усилия отново да се държи като корав и безизразен служител на закона, след като се беше изкикотил преди малко.
— Всъщност да.
Той въздъхна от облекчение и сякаш се спаружи като балон.
— Значи знаете. Всичко свърши. Нищо не е станало.
— Не ми се вярва жена ти да е съгласна, че нищо не е станало. Подозирам, че и Хети не е смятала така. Ако се вярва на това тук, тя е била здраво хлътнала по теб. — Поклатих глава и добавих: — По някаква причина.
— Хети наистина се опита да говори с мен, след като си дадохме сметка каква е… ситуацията. Дори се срещнах веднъж с нея, лице в лице, за да сложа край точно защото тя искаше отношенията ни да… да продължат.
— А ти изобщо не се изкуши, така ли? От толкова хубаво младо момиче? Интелигентно, също като теб. Почитателка на книгите и живота в големия град.
— Не. Не.
Той поклати глава, като поглеждаше първо към мен, после към Джейк.
— Тя беше ученичка, беше… беше дете. Можех да вляза в затвора заради това, за бога. Да не говорим, че щях да изгубя работата и брака си.
— Ти все още можеш да ги изгубиш, Лънд. Ние можем да се погрижим за това, ако искаш.
— И все пак нищо не се случи. Аз ѝ казах, че трябва да престане, че никога няма да отвърна на чувствата ѝ, и тя наистина продължи нататък с живота си. Започна да излиза с Томи Кинакис. Едва тогава най-сетне повярвах, че целият този кошмар е останал зад гърба ми — когато започнах да ги виждам заедно по коридорите. Останах с впечатлението, че бяха двойка до края на годината, макар и да не разбирам защо. Той е просто един едър, заплашителен идиот. Разпитахте ли го вече? Той се държеше така, сякаш тя му е лична собственост — едната му ръка винаги беше на раменете ѝ, докато я водеше по коридора, все едно тя не можеше да ходи сама.
— Явно си я наблюдавал доста внимателно, за да забележиш всичко това.
— Изобщо не ме интересуваше какво правят останалите ученици, когато не са в час. Но да, наблюдавах Хети. — Раменете му увиснаха, когато го каза — може би от срам, а може би от облекчение, че най-сетне си го е признал. — Как да не я наблюдавам? Продължавах да се страхувам, че може да реши да ме издаде.
— Е, значи ситуацията се е развила доста благоприятно за теб. Тя вече не може да ти направи нищо лошо, нали така?
— Не! Как изобщо можа да го кажеш?
Той рязко се изправи на стола си, изпълнен с негодувание.
— Осрах се, признавам си. Давам си сметка за това. Аз съм задник и кофти съпруг.