След като служебните им микробуси потънаха зад хоризонта, останаха само шумът от вятъра, който изсушаваше полята, и откъслечното цвърчене на някое врабче откъм езерото. Така беше по-лесно човек да си чува мислите.
— Момичето беше в най-далечния ъгъл срещу вратата.
— Значи или е отстъпила дотам, или някой я е открил на това място.
Джейк разсъждаваше точно като мен. Това беше причината да го избера за главен заместник.
— По ръцете нямаше видими наранявания или следи от борба, значи не е оказала много съпротива.
Отидох до вратата на хамбара и застанах на прага, с лице навън, все едно току-що съм излязъл. До хоризонта във всички посоки се простираха полегати хълмове обработваема земя — празни ниви, по които се топеше последният сняг. От хамбара не се виждаше нито една къща или постройка.
— Значи той я убива и излиза. Не оставя ножа. Трябва да бяга оттук, за да се погрижи за оръжието и дрехите си.
Джейк посочи към пътеката, която се виеше покрай езерото към плажа и кея за лодките на отсрещния бряг.
— Най-вероятно е минал оттук. Паркирал е на някое от местата на другия бряг и се е върнал по същия начин.
— Или така, или направо през полето — до магистралата, а може би покрай къщата на семейство Ериксън до шосе Седем. И двете са на около километър и половина оттук.
— Защо да паркира толкова далеч? Няма логика.
— Не, няма. Но повечето убийци са глупави. И в общия случай не планират да убиват някого, така че не мислят за такива подробности като най-удобния път за бягство.
Джейк изсумтя, за да ми покаже, че не е съгласен с хипотезата за бягството през полето.
— Ще ни трябват кучета, за да претърсим полето. По километър и половина във всяка посока. Обади се на Мик в Рочестър. И изкарай моторницата в езерото с металотърсач. Убиецът може да е хвърлил ножа във водата, докато се е прибирал към колата си.
— Съгласен съм. Ще ги накарам да претърсят всеки сантиметър от езерото и брега.
Тръгнахме си от местопрестъплението и подкарахме полицейските коли обратно по неравната земя към къщата на Уинифред Ериксън. Джейк продължи към града, но аз спрях, за да почукам на вратата. Никой не отвори. Това обаче не означаваше, че тя не си е у дома. Повечето хора в този край отваряха външната врата още когато видят облак прах от приближаващ автомобил на хоризонта, но Уинифред беше по-особена. Понякога минаваха цели седмици, без да се покаже в града, и няколко пъти ме бяха изпращали до къщата ѝ, за да проверя дали не се е гътнала в кухнята. Никога не ми отваряше вратата, докато не се приготвя да я разбия, а след това се появяваше на прага с ролки в останките от посивялата си коса и старата лула на Ларс в устата си, за да ме попита дали знам колко струва една врата и дали съм си заделил пари, за да ѝ купя нова, дявол да го вземе. Няколко дни след това отново я срещах на главната улица и тя се държеше толкова дружелюбно, колкото можеш да си представиш. Беше особена — още откакто уби съпруга си.
Оставих ѝ бележка, за да я уведомя за предстоящото претърсване с кучета, и се отправих обратно към града.
Когато пристигнах в управлението, телефоните звъняха като противопожарни аларми, но Нанси не беше зад бюрото си. Намерих я в стаята за почивка, където си наливаше чаша кафе. Джейк нагъваше един сандвич с телефон до ухото.
— Чакам да ми вдигнат от Рочестър — обясни той, докато дъвчеше.
Зарадвах се да видя, че младежкият му апетит не беше пострадал от срещата с обезобразен труп.
— Ще налееш ли кафе и на мен, Нанс?
— Телефоните не спират да звънят, Дел. Водопад от обаждания — започнаха около двайсет минути след като те повикаха на местопрестъплението.
— Кой се обажда? — попита Джейк.
— Като начало, всичките ми познати — но аз им казвам да си гледат работата. Освен това се обадиха и репортери от вестниците, както и Шел — пита дали искаш да дойде.
Шел беше един от четиримата заместник-шерифи на пълно работно време. В цялото полицейско управление работеха само дванайсет души, така че персоналът нямаше да ни достига за разследване за убийство.
— Откъде е разбрал толкова бързо, по дяволите?
— Той е братовчед на семейство Сандърс. Уведомили са го веднага щом момчето се е прибрало у дома.
— Не, кажи му, че ще се оправим. Ако стане нещо извънредно, Джейк ще го поеме оттук.
— Но аз трябва да отворя случая — възрази Джейк.