Скочих от мястото си, промърморих някакво извинение и изтичах обратно в къщата. Дори заключих входната врата, която според мен никой не беше заключвал дотогава, и през целия следобед го наблюдавах през завесите в стаята си. Може би от книгата, която четях, а може би от огъня, който ми се стори, че виждам в очите му, но тази вечер за пръв път получих оргазъм. И преди това се бях опитвала да мастурбирам, но явно мотивацията беше най-важното.
Откакто се бях влюбила в Питър, мотивацията не представляваше никакъв проблем.
И все пак нищо, което си бях представяла в леглото вечер, не можеше да ме подготви за онова, което се случи в хамбара на семейство Ериксън. Неговият гняв ме стресна и аз едва ли не изгубих надежда, когато той изведнъж ме сграбчи и ни повали на колене. Спомням си всичко — как прокарваше ръце по всяка част от мен, която можеше да достигне, как кожата ми гореше на всяко място, където ме целуваше. Той беше потен, възбуден и настоятелен, а след това всичко свърши толкова бързо, колкото бе започнало.
— Не можем да го правим — каза той, като ме отблъсна.
Аз отново се притиснах в него, като го целунах по врата и зарових пръсти в косата му. Ухаеше толкова хубаво. Запитах се кога момчетата спираха да миришат на момчета и започваха да ухаят на тази смес от мускус, сапун и огън. А може би Питър винаги си беше ухаел така. Какво щях да направя, ако се бяхме разминали в търговския център, когато той е бил на шестнайсет? Дали осемгодишният ми нос щеше да надуши, че сме създадени един за друг, и щеше да ме накара да тръгна след него между закусвалните? Усмихнах се, притиснала лице към ключицата му, и промърморих:
— Имам презервативи.
Той простена и ме целуна по слепоочието, после обхвана лицето ми с двете си ръце.
— Опитваш се да ме убиеш, нали?
— Не, Питър — поклатих глава, колкото ми позволяваха ръцете му. — Опитвам се да ти помогна да живееш.
— Престани да се преструваш, Хети. Кажи ми какво искаш наистина.
— Искам теб. Искам просто теб.
Повтарях го отново и отново, със затворени очи, докато притисках бузата си в ръката му. Палецът му докосна устните ми и аз ги разтворих, като се надявах да ме целуне, но той не го направи.
Вместо това се изправи и се отдръпна от мен.
— Ти нямаш осемнадесет години.
Сърцето ми подскочи.
— Какво значение имат още няколко седмици?
— От законова гледна точка тези няколко седмици са разликата между това да ме уволнят и това да ме уволнят, да ме арестуват и да ме хвърлят в затвора.
Отбелязах, че не спомена нищо за развод, но не исках да повдигам тази тема и да си провалям шансовете още сега.
— Е, какво ще направиш за рождения ми ден? Ще ми организираш празненство? Ще ми подариш нещо?
— Ще те напляскам — каза той почти на себе си, после поклати глава и започна да се смее.
Смехът му не звучеше много щастлив.
— Ей, аз вече ще бъда на осемнайсет — възразих, като се изправих и скръстих ръце. — Вече няма да можеш да ми говориш така, все едно съм малко дете.
Вместо да отговори, той закри лицето си с ръка. Отидох при него и дръпнах ръката му, така че да му се наложи да ме погледне.
— Ако ще напляскат някого, това си ти. Ти си лошото момче, което си мисли неприлични неща за непълнолетната си ученичка.
Направих най-добрата си имитация на строга секси учителка, но той не беше в настроение за шеги. Очите му се впиваха в лицето ми, все едно отчаяно търсеше нещо в него и не го откриваше. Не знаех как да го успокоя, когато не вярваше на нито една моя дума. Най-сетне той отново простена, сякаш се предаваше, и ме обгърна с ръце, като отпусна челото си върху моето. Това беше най-милият жест, който беше правил към мен, и сърцето ми подскочи в гърдите. Надеждата едва не ме задуши.
— На света няма достатъчно наказание за нито един от нас двамата, но ние не сме дошли за това, нали?
Не исках да кажа нещо неподходящо и не отговорих нищо. Просто затворих очи и се облегнах на него.
— Кога ще станеш на осемнайсет? — попита той.
— На четвърти януари — прошепнах в отговор.
Той помълча известно време. А после каза нещо, от което сърцето ми се изпълни с толкова щастие, че заплашваше да се пръсне.
— Ще те заведа в Минеаполис.
Уговорихме се да го направим в почивните дни след рождения ми ден. Той каза на жена си, че отива на гости на стари приятели в града, а аз казах на моите родители, че искам да посетя щатския университет в Минеаполис. Татко беше настоял да си подам документите и в него, ако все пак реша следващата година да следвам някъде по-близо, и двамата бяха развълнувани — или поне толкова развълнувани, колкото бяха способни — когато им казах, че планирам да отида да видя този университет. Мама ми предложи да ме закара с колата и да ме вземе след това, но аз отговорих, че съм се уговорила да гостувам на една приятелка от гимназията, която се беше преместила да живее със семейството си в покрайнините на Минеаполис.