Изведнъж си спомних за мълчаливото, нашарено от сълзите лице на дядо ми в онази потискаща стая в старческия дом. Сигурно нямаше по-неподходящ момент, в който да си мисля за умрелия си дядо — все едно това беше окончателното доказателство, че наистина не съм нормална, — но в този миг най-сетне разбрах как любовта може да бъде твърде голяма, за да я задържат телата ни.
Когато Питър забеляза сълзите ми, той спря и по лицето му се изписа необяснимо изражение.
— Какво има? — прошепнах аз.
— Исках да кажа името ти, но дори не знам как да те наричам.
Придърпах главата му към шията си и го обгърнах с цялото си тяло.
— Наричай ме твоя.
Дел
сряда, 16 април 2008 година
Проблемът с ДНК беше в това, че отнемаше адски много време. Не ставаше като по филмите, където наливат нещо в една епруветка, разклащат я и откриват името на убиеца. Човек трябваше да изпрати пробите в криминологичната лаборатория в Минеаполис, където ги слагаха да чакат на опашка след пробите на всички останали и ги обработваха, когато ги обработят — което можеше да отнеме и до една година, в зависимост от това за какъв вид веществени доказателства говорим. В лабораторията работеха обикновени хора, с работно време от девет до пет, които по цял ден изследваха клетки от убити момичета. Никой от тях не се интересуваше от твоето конкретно убито момиче. За тях нямаше никаква разлика. Или поне така изглеждаше от Пайн Вали, където имахме само едно убито момиче и то беше разкъсало огромна, грозна дупка в целия град.
Хети беше единственото, за което говореха всички — единственото нещо в очите на хората, когато се разминаваха с мен по улицата. Веднага се разчу, че Томи Кинакис е дал проба от ДНК — най-вероятно от самия него, какъвто си беше глупак — както и че съм изкарал Лънд от час, за да го разпитвам. Телефоните в централата не спираха да звънят и Нанси казваше на повечето хора да си гледат работата, но освен това се чувстваше длъжна да ме информира за последните слухове, докато подреждаше сандвичи и кафе на малкото останали свободни места по бюрото ми. Брайън Хефнър си играеше на политик и всеки ден се опитваше да организира нова пресконференция. Всички родители в града настояваха да разберат какви извънредни мерки се предприемат за безопасността на учениците в гимназията. Благодарение на Порша версията за проклятието се беше разпространила със скоростта на горски пожар и миналата вечер на главната улица вече бяха паркирани два микробуса от основните новинарски канали в столицата на щата. Бях спрял да си вдигам телефона, освен ако не се обажда Джейк… или Бъд. Бъд ми беше позвънил около шест часа тази сутрин.
— Дел.
— Бъд.
Седях на кухненската маса и гледах снимката на първата страница на днешния вестник — беше „сценична фотография“ от пиесата в петък вечерта, на която се виждаше Хети с окървавената си рокля и короната, с измъчено изражение, протегнала едната си ръка, сякаш искаше да се предпази от тъмнината. Побиваха ме тръпки, докато я гледах. Представях си, че Бъд гледа същата снимка във вестника. И двамата помълчахме една минута.
— Получиха ли се резултатите от ДНК? — гласът му прозвуча дрезгаво, когато го каза.
— Не. Не, това отнема известно време. Междувременно проверявам други неща, за да установя поредността на събитията.
— Вчера си докарал Питър Лънд в управлението.
Не беше въпрос, но аз ясно чух как настояваше да узнае нещо повече за това. След двайсет и пет години приятелство човек започва да чува такива неща.
— Разговаряме с много хора — отвърнах аз.
— Мислиш ли, че Лънд има нещо общо?
— Той е бил режисьор на пиесата и е познавал всички младежи, които са участвали в нея. Нали си чувал онези глупости за проклятието? Ако някой от тях е решил да се възползва от суеверието, за да го направи наистина, вероятно Лънд може да ме насочи кой е бил.
Беше мъчително да го лъжа така — да използвам глупавото проклятие като обяснение за каквото и да е.
— Значи не смяташ, че е бил Томи?
— Нищо не смятам, Бъд. Ако започна да си мисля, че е станало по един определен начин, няма да мога да мисля за много други начини, които може би са също толкова вероятни. Засега просто се опитвам да се сдобия с възможно най-много информация, докато чакаме резултатите от изследването на ДНК, опитвам се да сглобя истината за цялата вечер и разговарям с всички, които са били част от нея.