— Права си за прозорците — казах.
— Знам.
Мина още една минута, през която продължих да гледам към тавана и нито един от двамата не се престори, че заспива. После Мери се подпря на лакът.
— Ще останеш ли? — попита ме тя. — Знам, че нещата не вървят, но това може да се промени, нали?
Това, което се промени, беше положението на ръката ѝ, която се мушна под завивките и се отпусна на гърдите ми.
— Мери…
Всичко, което не можех да кажа, се съдържаше в двете срички на името ѝ. Не, Мери. Вече е твърде късно, Мери. Когато се затвори за мен, аз не успях да те изчакам, Мери.
Устните ѝ докоснаха врата ми и аз затворих очи. Поех си въздух. Ръката ѝ се плъзна надолу по корема ми и аз я хванах, за да я спра.
— Това не е добра идея.
— Питър — каза тихо тя. — Нека да опитам.
Нямах никакво право. По вените ми потече самоненавист, когато ръката ѝ се освободи от моята и откри ритъма. А после и аз опитах, като я претърколих по гръб с намерението да върна неочаквания ѝ жест, опитах да се държа като истински съпруг, опитах да компенсирам факта, че дори в този момент Хети продължаваше да ме зове от дълбоките сенки на съзнанието ми.
Хети
март 2008 година
Пролетната ваканция в Минесота не ставаше за нищо. По това време по земята винаги все още имаше сняг, а от цялото училище само на гимназиалния хор бе предоставена възможност да пътува някъде, защото всяка година участваше в едно състезание в Нашвил. Аз ненавиждах кънтри музика, а Нашвил сигурно беше последното място на земята, където бих отишла на екскурзия, но все пак бе по-добре от Пайн Вали. Порша беше контраалт в хора и непрекъснато говореше за това пътуване до Нашвил, откакто Питър беше обявил списъка с изпълнителите на ролите в пиесата.
Аз бях получила главната роля на лейди Макбет. Порша беше записана като моя дубльорка.
И гледай ти, точно в този момент тя започна да се държи адски странно заради онова проклятие. В началото, когато Питър обяви, че се търсят изпълнители за пиесата „Макбет“, Порша беше споменала за проклятието, но тогава го направи по характерния си начин, все едно разказваше някаква клюка или просто искаше да покаже, че знае повече от останалите. Но след като разбра, че не е избрана за основния състав на пиесата, проклятието изведнъж стана съвсем истинско. На всяка репетиция ни разказваше за най-известните инциденти, свързани с „Макбет“, и докато стигнем до последната репетиция преди пролетната ваканция, вече всички изпълняваха нейния налудничав ритуал за пречистване.
Ето каква беше работата: всеки път, когато някой каже „Макбет“ във физкултурния салон и това не е част от репликата му в пиесата, този някой „събуждаше проклятието“. За да умиротвори божествата на проклятието, въпросният човек трябваше незабавно да излезе на бегом, да обиколи физкултурния салон, да се изплюе през лявото си рамо и да произнесе следното: „Ангели и сили на доброто, пазете ни“. След това някой друг трябваше официално да позволи на виновника да влезе обратно в салона, за да продължим да репетираме.
Първия път, когато Питър каза „Макбет“, Порша се опита да го накара да изпълни същия ритуал и той директно я отряза. Заплаши я, че ще я изключи от представлението, ако дори спомене за това още веднъж. След този случай тя продължи да ни агитира шепнешком, докато всички не започнаха да наричат пиесата „Шотландската трагедия“ или „Господин и госпожа МакБ.“. Порша дори побягваше от салона всеки път, когато Питър изречеше забранената дума, за да не го прави той, и всички останали дубльори я следваха, така че винаги, когато Питър повикаше Макбет на сцената, половината от участниците в представлението захвърляха текстовете си и се втурваха навън като овце. Беше адски смешно. Понякога, докато ги чакахме да изпълнят своя ритуал за умилостивяване, аз се прекръствах с думите: „В името на Отца Макбет, Сина Макбет и Светия МакДух. Амин“. Питър не успяваше да не се разсмее всеки път, когато го казвах.
След последната репетиция преди ваканцията отидох до къщата на Порша, за да се видим за малко. Вместо да гледаме филми, както обикновено, тя само пробваше дрехи за екскурзията до Нашвил, като се преструваше, че се интересува какво мисля за тях.
— Какво ще кажеш за това?
Тя се завъртя в пола до коленете и комбинация от пуловер и жилетка с къси ръкави, които изглеждаха точно както моите дрехи за първия ден от учебната година.