Запратих празната бутилка от виното срещу стената, но тя дори не се спука, така че я изритах във водата, която беше заляла пода в отсрещния край на постройката. Изкушавах се да метна и нейното одеяло за пикник след бутилката. Вместо това го оставих в един сух ъгъл, като увих книгата с него.
Когато се прибрах у дома, пикапът на Мери беше на алеята пред къщата. Тя ми беше казала, че след болницата ще ходят на пазар в Рочестър, но все още дори не беше обяд. Бяха се прибрали по-рано.
Оставих кошницата за пикник на задната седалка на колата си и тихо отворих входната врата. Ако си мислех, че ще успея да се промъкна незабелязано на горния етаж, плановете ми веднага се изпариха, когато видях Мери на дивана в хола. Гледаше ме така, все едно беше броила всяка минута, докато се прибера. Телевизорът не беше включен. Елза не се виждаше никъде. Непоносимото ми чувство за вина се усилваше с всеки миг, а Мери продължаваше да седи съвсем неподвижно. През изминалата година почти не се беше спирала на едно място. Нима можеше да има някакво съмнение каква беше причината за този натюрморт точно сега?
На някакво съвсем различно ниво от паниката и учестеното биене на сърцето ми аз се запитах как точно беше разбрала. Заех се да разлиствам страниците на живота си, като търсех онзи подтекст, който ме беше издал. А може би не бях направил нищо. Може би Хети вече беше изпълнила заплахата си.
Мери най-сетне наруши тишината:
— Къде беше?
— Навън. Излязох да се разходя.
Все още не бях готов да призная нищо.
— Къде?
— В полето. Натам — казах и махнах с ръка в неопределена посока. — Имах нужда от малко чист въздух, а не ми се тичаше.
Мери невесело се засмя.
— Живееш във ферма, а ти се налага да излезеш да се разходиш, за да подишаш чист въздух. Това е то, нали? Това обяснява всичко.
— Какво е „то“? За какво говориш?
— Нищо.
— Къде е Елза? Мислех, че ще ходите на пазар.
— Тя не искаше да я бутам с инвалидната количка. Оставих я на гости при Уинифред.
— Добре.
Зачаках обвинението, сълзите и гнева, но не последва нищо. Тя продължаваше да седи с неразгадаемо изражение.
— Има ли нещо друго? — Направих крачка към стълбището в инстинктивно отстъпление.
— Седни, Питър.
Задникът ми незабавно се озова на стола. Някаква част от мен дори приветстваше това, което ще последва. Това беше краят на моя брак — нови документи, които да подпиша на мястото на старите — но беше и краят на измамата, краят на преструвката, че ставам за нещо.
— Какво има? — попитах. — Държиш се странно.
Тя дълбоко си пое дъх и сведе очи към ръцете си.
— Докато бяхме при лекаря, аз припаднах.
— Какво? — Изненадата потече по вените ми като някакъв прекрасен наркотик. — Защо?
— Глупава история. Просто се наложи да останем в чакалнята по-дълго, отколкото си мислех, а вътре беше горещо. Когато лекарят ни повика, аз се изправих прекалено бързо и ми причерня. Свестих се на пода, а над мен стояха рецепционистката и една медицинска сестра. Те ми помогнаха да стана и ме накараха да пия вода.
— Закусвала ли си изобщо тази сутрин? Грижиш се за всичко тук, освен за себе си. Затова си припаднала.
— Знам. Това ще трябва да се промени.
— Лошо ли ти е още?
— Малко — кимна тя. — Лекарят ми зададе няколко въпроса, а после ми направи едно изследване.
Мисълта за това, че Мери може да се разболее, ми се струваше невъзможна. Тя се беше превърнала в ангел-хранител за Елза; с двете си ръце бе преустроила фермата; плащаше сметките, готвеше и чистеше къщата, неизменно с характерния стоицизъм на семейство Рийвър. Беше като жената-чудо, мамка му.
— Какво изследване?
— Резултатът беше положителен — каза тихо тя.
Изведнъж ми се прииска да ме погледне; трябваше да видя очите ѝ.
— Какво изследване, Мери?
Станах и прекосих стаята, като приклекнах пред нея, за да я накарам да ме погледне. Когато го направи, в погледа ѝ се четяха объркване и колебание. Видях, че събираше смелост да ми каже. Каквато и да беше истината — а тя явно нямаше нищо общо с факта, че собственият ѝ съпруг я лъжеше и изневеряваше — очевидно беше мъчителна.
— Бременна съм.
— Какво? — извиках и скочих на крака, като политнах назад. — Какво?
Мозъкът ми спря да работи. Стаята пред очите ми потъмня по краищата — точно както бях чел в книгите за един определен вид героини и винаги бях смятал, че това е сантиментална хипербола. Как беше възможно да е бременна? Дали детето изобщо е мое? Мери не беше жена, която ще изневерява на мъжа си, но ние не бяхме правили секс от месеци, не бяхме…