— Ах, ти, малък мръсник! Искаш безплатно да опипаш нещо, а?
Аз се отблъснах от нея. Тя обаче тръгна след мен, а увисналите й гърди раздвижваха водата като приливна вълна.
— Малък мръсник такъв! Искаш ли да ми посмучеш циците? Намислил си някоя мръсотия, а? А не искаш ли да ми ядеш лайната? Не искаш ли да ми пробваш лайната, малък мръсник такъв?
Аз продължих да отстъпвам към дълбокото. Вече стоях на пръсти, но продължавах да вървя назад. Глътнах малко вода. Тя продължаваше да напредва подире ми като някакъв параход. Вече не можех да отстъпвам повече и спрях. Тя застана много близо до мен. Очите й бяха бледи и празни, без цвят. Усетих как ме притиска с тялото си.
— Пипни ми путката — каза тя. — Знам, че ти се иска да я пипнеш, така че давай, пипни я. Пипни ми путката! Пипни я!
Тя зачака. После добави:
— Ако не я пипнеш, ще кажа на спасителя, че си ме опипвал, и ще те тикнат в затвора! Пипни я веднага!
Не можех да го направя. Тя изведнъж бръкна под водата, хвана ме за слабините и дръпна. Едва не ми откъсна пишката. Аз паднах назад в дълбоката вода, потънах, размахах ръце и успях да изплувам. Бях на два метра от нея и започнах да плувам към плиткото.
— Ще кажа на спасителя, че си ме опипвал! — изкрещя тя.
После един мъж доплува между нас.
— Дръж това малко копеленце! — изкрещя тя на мъжа и ме посочи. — Хвана ме за путката!
— Госпожо — отвърна мъжът, — момчето сигурно си е помислило, че това е решетката на канала.
Доплувах до Ред.
— Слушай, трябва да си ходим! — рекох му аз. — Онази дебела жена ще каже на спасителя, че съм я пипал по путката!
— Ти пък защо го направи? — попита Ред.
— Исках да видя как е на пипане.
— И как беше?
Двамата излязохме от басейна и отидохме на душовете. Ред си сложи ръката и двамата се облякохме.
— Наистина ли я пипна? — попита той.
— Човек все някога трябва да започне.
Някъде месец след това семейството на Ред се премести. Един ден просто ги нямаше. Просто така. Ред така и не ме беше предупредил. Той изчезна, а с него изчезнаха и футболната топка, и мъничките червени пръстчета с нокти. Беше добро момче.
16.
Не знам точно защо, но Чък, Еди, Джийн и Франк започнаха да ме пускат да играя с тях. Май защото се появи още едно момче и им беше нужен допълнителен човек, за да направят два отбора по трима. Все още ми трябваха много упражнения, за да стана наистина добър, но вече играех съвсем прилично. Най-хубаво беше в събота. Тогава правехме големи игри, идваха и други участници и ритахме направо на улицата. На поляната играехме с хващане, но на улицата — само с докосване. Така имаше много повече пасове, защото при играта само с докосване не можеш да стигнеш далеч със спринт.
Вкъщи имаше сериозни проблеми, баща ми и майка ми много се караха и в резултат от това някак си забравиха за мен. Можех да играя футбол всяка събота. По време на една игра се откъснах от последния защитник и видях, че Чък ми хвърля топката. Беше дълга, висока спирала и аз тичах ли, тичах да я хвана. Погледнах през рамо. Видях как се приближава, падна точно в ръцете ми, аз успях да я задържа и направих тъчдаун.
После чух как баща ми крещи:
— ХЕНРИ!
Стоеше пред нашата къща. Подхвърлих топката на един от съотборниците ми, за да продължат играта от центъра, и отидох при баща си. Изглеждаше ядосан. Усещах гнева му почти физически. Винаги стоеше така, с единия крак малко напред, с почервеняло лице, а биреното му коремче подскачаше нагоре-надолу с всеки дъх. Беше висок метър и деветдесет, и както вече споменах, когато се ядосаше, ставаше само уши, уста и нос. Не можех да го погледна в очите.
— Хубаво — каза той. — Вече си достатъчно голям, за да косиш моравата. Вече си голям и трябва да косиш моравата, да я подрязваш по края, да я пръскаш и да поливаш цветята. Време е да свършиш нещо полезно. Време е да спреш да си седиш на задника!
— Ама аз играя футбол с момчетата. Ако не поиграя в събота, няма кога.
— Отговаряш ли ми?
— Не.
Видях, че майка ни гледа иззад завесата. Всяка събота двамата чистеха цялата къща. Минаваха килимите с прахосмукачка и бършеха мебелите. Вдигаха пътеките, лъскаха паркета и отново слагаха пътеките върху него. Дори не се виждаше, че паркетът е лъснат.