— Много е тъпо, че кучетата не могат да отидат в рая — каза Франк.
— Че защо да не могат?
— За да отидеш в рая, трябва да си кръстен — обясни той.
— Тогава най-добре да го кръстим.
— Мислиш ли, че може?
— И то заслужава да отиде в рая.
Вдигнахме кучето и го занесохме в църквата. Отидохме до купела със светена вода и аз го държах на ръце, а Франк го поръси с вода по главата.
— Кръщавам те — каза той.
После го изнесохме навън и пак го оставихме на тротоара.
— Май даже изглежда различно — отбелязах аз.
На кучето му омръзна да стои с нас и си тръгна по тротоара. Ние влязохме обратно в църквата и първо спряхме при светената вода, където си намокрихме пръстите и се прекръстихме. После коленичихме зад една пейка близо до изповедалнята и зачакахме. Завеската се дръпна и оттам излезе една дебела жена. Миришеше лошо. Усетих го, когато мина покрай нас. Миризмата й се смесваше с миризмата на църквата, която пък миришеше на пикня. Всяка събота хората идваха на литургия и усещаха тази миризма на пикня, но никой не смееше да се обади. Искаше ми се да обърна внимание на свещеника, но нямаше как. Сигурно беше от свещите.
— Аз влизам — каза Франк.
После се изправи, влезе зад завесата и изчезна от поглед. Остана доста дълго. Когато излезе, беше ухилен до уши.
— Много е готино! Страхотно! Сега ти влез!
Аз станах, дръпнах завесата и влязох. В изповедалнята беше тъмно. Коленичих. Пред мен имаше решетка. Франк ми беше казал, че отзад стои Бог. Стоях на колене и се мъчех да си спомня нещо лошо, което съм направил наскоро, но не можех да се сетя за нищо. Не знаех какво да правя.
— Давай де — обади се глас. — Кажи нещо!
Стори ми се ядосан. Не очаквах да чуя глас. Мислех си, че Господ заникъде не бърза. Изплаших се. Реших да излъжа.
— Добре — рекох. — Аз… ритнах баща ми. Ъ-ъ, наругах майка ми… и откраднах пари от чантата на майка ми. Похарчих ги за бонбони. Изпуснах топката на Чък. Погледнах под рокличката на едно момиче. Ритнах майка ми. Ядох си сополите. И това май е всичко. А, и днес кръстих едно куче.
— Кръстил си куче?
Край. Смъртен Грях. Нямаше смисъл да продължавам. Станах да си ходя. Не съм сигурен дали гласът ми препоръча да повторя няколко пъти „Отче наш“ или нищо не каза. Дръпнах завесата и Франк ме чакаше отвън. Излязохме от църквата обратно на улицата.
— Чувствам се пречистен — заяви Франк. — А ти?
— Аз не.
Повече никога не отидох да се изповядам. Беше още по-зле и от литургията в десет часа.
18.
Франк обичаше самолети. Даде ми да прочета всичките си популярни списания за Първата световна война. Най-доброто беше „Асове в небето“. Битките между френските изтребители „Спад“ и германските „Фокер“ бяха страхотни. Прочетох и всички разкази в списанията. Не ми харесваше, дето германците винаги губят, но с изключение на това всичко беше страхотно.
Обичах да ходя у Франк, за да му връщам списанията и да вземам други. Майка му носеше обувки с високи токове и имаше страхотни крака. Седеше на един стол, с кръстосани крака, а полата й се беше вдигнала нависоко. Бащата на Франк седеше на друг стол. Майка му и баща му постоянно пиеха. Баща му беше летец от Първата световна война и се беше разбил със самолет. В една от ръцете му вместо кост имаше метална пръчка. Получаваше пенсия за инвалидност. Но беше свестен. Когато влизахме в къщата, винаги ни поздравяваше.
— Как сте, момчета? Как я карате?
После разбрахме, че ще има авиационно представление. Щеше да бъде голяма работа. Франк намери отнякъде карта и ние решихме, че ще отидем на стоп. Мислех си, че най-вероятно така и няма да стигнем дотам, но според Франк щяхме да успеем. Баща му ни даде пари.
Взехме картата, отидохме на булеварда и веднага ни качиха. Шофьорът беше стар човек и устните му бяха много влажни. Той не спираше да се облизва и носеше стара карирана риза, закопчана догоре. Нямаше вратовръзка. Имаше странни вежди, които се извиваха като дъги и влизаха в очите му.
— Казвам се Даниъл — представи се той.
— Това е Хенри — рече Франк. — Аз съм Франк.
Даниъл си караше. След малко извади цигара „Лъки Страйк“ и запали.
— Вкъщи ли живеете, момчета?
— Да — потвърди Франк.
— Да — повторих аз.
Цигарата на Даниъл вече беше влажна от устните му. Той спря колата на един светофар.
— Онзи ден ходих на плажа и видях как хванаха две момчета под кея. Ченгетата ги прибраха в затвора. Едното момче го лапаше на другото. И какво ги бърка това ченгетата? Направо побеснях.