Арни Уайтчапъл хвърли гаечния си ключ и отиде при господин Фарнсуърт. Беше ухилен до уши.
— Хайде бе, Поп!
— Връщай се на двигателя си, Уайтчапъл!
— Стига бе, Поп, какво толкова!
Арни беше с няколко години по-голям от нас. Беше изпуснал няколко класа, докато е бил затворен в поправителен дом. Но макар и по-голям от нас, беше по-дребен. Косата му беше много черна и зализана с брилянтин. Понякога заставаше пред огледалото в мъжката тоалетна и си изстискваше пъпките. Говореше мръсотии на момичетата и носеше в джоба си презервативи „Шейх“.
— Знам един страхотен виц, Поп!
— Така ли? Я се връщай при мотора, Уайтчапъл!
— Много е смешен, Поп!
Видяхме как Арни започна да разказва на Поп мръсния виц. Двамата бяха навели глави един към друг, за да не ги чуваме. Вицът свърши. Поп се разсмя. Беше сгънал огромното си тяло на две и се държеше за биреното шкембе.
— Мамка му и прасе! — изрева той, докато се смееше. — Боже мой, мамка му и прасе!
После спря.
— Добре, Арни, сега се връщай при двигателя!
— Не, Поп, чакай, знам още един.
— Честно?
— Честно, слушай…
Всички зарязахме двигателите и отидохме при тях. Наобиколихме ги и започнахме да слушаме следващия виц на Арни. Когато свърши, Поп пак се преви от смях:
— Мамка му и прасе, Боже Господи, мамка му и прасе!
— Слушай сега още един, Поп. Един човек си карал през пустинята. И видял друг човек, който подскачал край пътя. Бил чисто гол, а ръцете и краката му били завързани с въже. Нашият човек си спрял колата и казал: „Ей, човече, какво е станало?“ А онзи му разправя: „Ами както си карах, видях един стопаджия, така че му спрях, а кучият му син извади пистолет, взе ми дрехите и ме завърза. А после мръсното копеле ме изнасили отзад!“ „Верно ли бе?“ — вика нашият човек и излиза от колата. „Верно — вика онзи. — Направо ми скъса гъза, мръсното копеле!“ „Ами, какво да ти кажа — вика нашият човек и си разкопчава дюкяна, — днес май не ти е ден!“
Поп пак започна да се смее и се преви на две.
— О, не! О, НЕ! МАМКА… МУ… И… ПРАСЕ… МАМКА МУ И ПРАСЕ!
След малко най-сетне спря да се смее.
— Боже Господи — каза тихо. — Мамка му и прасе.
— Дай да гледаме филма, Поп, моля те!
— Е, добре тогава — съгласи се той.
Някой затвори задната врата и Поп спусна мръсен бял екран. После включи прожекционния апарат. Филмът беше доста тъп, но все пак беше далеч за предпочитане пред работата с гадните мотори. Бензинът се запалваше от свещите, експлозията удряше буталото, буталото се преместваше надолу и завърташе коляновия вал, клапите се отваряха и затваряха, цилиндрите продължаваха да се местят нагоре-надолу и коляновият вал продължаваше да се върти. Не беше особено вълнуващо, но в работилницата беше готино и човек можеше да се облегне и да си мисли за каквото си иска. Вместо да си жули кокалчетата в тъпата стомана.
Така и не разглобихме онези двигатели, да не говорим пък да ги сглобяваме, и гледахме същия филм още не знам колко пъти. Уайтчапъл постоянно разказваше нови вицове и ние всички се скъсвахме от смях, макар че някои от тях бяха направо ужасни — но не и за Пол Фарнсуърт, който все така се превиваше на две и ревеше:
— Мамка му и прасе! О, не! О, не, не, не!
Беше добър учител. Всички го харесвахме.
24.
Най-готина от всички беше учителката ни по английски, госпожица Гредис. Беше руса, с дълъг остър нос. Носът й беше малко неприятен, но човек забравяше за него, когато види всичко останало. Тя носеше тесни рокли и пуловери с дълбоко шпиц деколте, черни обувки на висок ток и копринени чорапи. Беше тънка като змия, с красиви дълги крака. Сядаше зад катедрата само за да провери списъка на класа в дневника. След това се преместваше на един чин отпред, който винаги стоеше празен, и се настаняваше отгоре, с лице към нас. Госпожица Гредис седеше с кръстосани крака и вдигната пола. Никога не бяхме виждали такива глезени, такива крака и такива бедра. Е, бяхме виждали Лили Фишман, но Лили все още беше момиче, докато госпожица Гредис беше в разцвета на силите си. И всеки ден можехме да я зяпаме по цял час. В нашия клас нямаше нито едно момче, което да не се натъжава, когато удари звънецът в края на часа по английски. После си говорехме за нея.
— Мислите ли, че й се ебе?
— Не, според мен само ни дразни. Знае, че направо ни побърква, и не иска нищо друго от нас.