— Ами добре тогава…
Пийт надзърна през прозореца:
— Ей, момчета! Гледате ли дали е чисто?
— Да, Пийт — отвърнах аз. — Гледаме.
— Гледаме — повтори Плешко.
Пийт вдигна полата на Лили догоре. Над чорапите, които стигаха до коленете й, се видя бяла плът. Освен това се виждаха и гащичките й. Велико.
Пийт прегърна Лили и я целуна. После се отдръпна от нея.
— Курва такава! — каза.
— Говори ми хубави неща, Пийт!
— Мръсна курва! — повтори той и здравата я зашлеви през лицето.
Тя започна да хлипа.
— Пийт… недей…
— Млъкни, путко!
Пийт започна да й дърпа гащичките. Никак не му беше лесно. Гащичките й бяха много тесни, защото задникът й беше много голям. Накрая Пийт ги дръпна рязко, те се скъсаха и той ги свлече по краката и над обувките й. Хвърли ги на пода на колата. После започна да си играе с путката й. Играеше си с путката й и не спираше да я целува. След малко се облегна на седалката на колата. Беше му станал само наполовина.
Лили го погледна.
— Ти какво, да не си педал?
— Не, не е това, Лили. Просто си мисля, че тези момчета не гледат дали е чисто, а гледат нас. Не искам да ни олепят тук.
— Чисто е, Пийт! — казах аз. — Гледаме!
— Гледаме! — повтори и Плешко.
— Не им вярвам — заяви Пийт. — Единственото, което гледат, е твоята путка, Лили.
— Бъзльо! Такова голямо парче, а не ти става!
— Страх ме е да не ни олепят, Лили.
— Знам какво да направя — каза тя.
Лили се наведе и облиза кура на Пийт с език. Облиза чудовищната му глава. После го лапна.
— О, Лили… Божичко… — каза Пийт. — Обичам те… Лили, Лили, Лили… о, о, ооо, ооооо…
— Хенри! — изкрещя Плешко. — ГЛЕДАЙ!
Погледнах. Право към нас през игрището тичаше Уагнър, след него момчетата, които играеха футбол с докосване, а след тях — и някои от хората, които ги бяха гледали как играят — и момчета, и момичета.
— Пийт! — изкрещях аз. — Идва Уагнър с петдесет души!
— Мамка му! — възкликна Пийт.
— О, мамка му — изохка Лили.
Двамата с Плешко драснахме. Профучахме през изхода и изминахме половин пресечка, преди да спрем. После надникнахме иззад оградата. Пийт и Лили нямаха никакъв шанс. Уагнър дотърча до колата и рязко отвори вратата, като се надяваше да си изплакне очите. После останалите наобиколиха колата и не можахме да видим нищо повече…
След това никога повече не видяхме нито Пийт, нито Лили. Нямахме представа какво е станало с тях. И двамата с Плешко получихме по хиляда черни точки, благодарение на което поведох Мангалор с хиляда и сто. Просто нямаше начин да ги отработя. Щях да остана в „Маунт Джъстин“ до живот. И, естествено, от училището съобщиха на родителите ни.
— Влизай — каза баща ми и аз влязох в банята.
Той откачи каиша.
— Събуй си панталоните и гащите — нареди той.
Не се подчиних. Той се пресегна, разкопча ми колана и копчетата и рязко ми свлече панталоните. После ми свали и гащите. Каишът се стовари. Беше същото като всеки друг път — звук сякаш от експлозия и ужасна болка.
— Ще умориш майка си! — изкрещя той.
После пак ме удари. Но сълзите не идваха. Очите ми останаха странно сухи. Помислих си да го убия. Сигурно имаше някакъв начин да го убия. След още една-две години щях да бъда достатъчно силен, че да мога да го пребия до смърт. Но аз исках да го направя още сега. И без това за нищо не го биваше. Сигурно съм бил осиновен. Той пак ме удари. Болката си оставаше, но страхът от нея беше изчезнал. Каишът отново се стовари. Стаята вече не се размазваше пред очите ми. Виждах всичко съвсем ясно. Баща ми изглежда усети разликата в мен и започна да ме удря по-силно, без да спира, но колкото повече ме биеше, толкова по-малко усещах. Все едно той ставаше все по-безпомощен от мен. Беше се случило нещо, беше настъпила някаква промяна. Баща ми спря, задъхан от усилието, и аз чух как окачи каиша. Той отиде до вратата. Аз се обърнах към него.
— Ей — обадих се.
Баща ми спря и ме погледна.
— Удари ме още няколко пъти — предложих. — Ако те кефи.
— Не смей да ми говориш по този начин! — каза той.
Погледнах го. Видях двойната му брадичка. Видях тъжните му бръчки и дупките по лицето му. Приличаше на престоял розов пудинг. Беше по потник и коремът му висеше и се подаваше отдолу. Очите му вече не бяха страшни. Очите му се извръщаха и отбягваха моите. Нещо беше станало. Хавлиите го усетиха, завеската на душа го разбра, огледалото, ваната и тоалетната го знаеха. Баща ми се обърна и излезе. И той беше разбрал. Това беше последният ми бой. От него.
28.