Защо теорията за чистата висша раса привличаше само умствени и физически инвалиди?
— Запознай се с Игор Стирнов.
Протегнах ръка. Той я стисна с всичка сила. Доста ме заболя.
— Пусни ме — казах му аз. — Иначе ще ти откъсна главата, нищо че нямаш врат!
Игор ме пусна:
— Не вярвам на хора, които се ръкуват като мекотели. Защо не стискаш?
— Днес нещо нямам сила. На закуска ми изгориха филийката, а на обяд си разлях шоколадовото млекце, без да искам.
Игор се обърна към Плешко:
— Какъв му е проблемът на тоя?
— Не се притеснявай. Той така си говори.
Игор отново ме погледна:
— Дядо ми беше белогвардеец. По време на революцията червените го убиха. Трябва да им го върна тъпкано!
— Ясно — казах аз.
После към нас се приближи и още един студент.
— Ей, Фенстър! — изрева Плешко.
Фенстър дойде при нас. Стиснахме си ръцете. Аз пак го направих като мекотело. Не обичам да се ръкувам с хората. Първото име на Фенстър беше Боб. Щеше да има някаква среща в някаква къща в Глендейл, организирана от Партията на американците за Америка. Фенстър се оказа председателят на студентската организация. Когато си тръгна, Плешко се наведе към мен и прошепна в ухото ми:
— Нацисти!
Игор имаше кола и галон ром. Срещнахме се пред къщата на Плешко. Игор пусна бутилката да направи едно кръгче. Питието беше добро, направо изгаряше гърлото. Игор караше колата си като танк, минаваше на червено, без изобщо да обръща внимание на светофарите. Хората натискаха клаксоните и настъпваха спирачките, а той ги заплашваше с черен пистолет-играчка.
— Ей, Игор — каза Плешко. — Покажи на Ханк какъв пистолет имаш.
Игор шофираше. Двамата с Плешко бяхме седнали отзад. Той ми подаде пистолета си да го разгледам.
— Страхотен е — одобри Плешко. — Той го е издялкал от дърво и го е оцветил с черна боя за обувки. Прилича на истински, нали?
— Аха — съгласих се аз. — Дори е пробил дупка в дулото.
Върнах пистолета на Игор.
— Браво — казах.
Той ми подаде шишето с рома. Аз дръпнах една глътка и го прехвърлих на Плешко. Плешко го взе и изтърси:
— Хайл Хитлер!
Пристигнахме последни. Къщата беше голяма и хубава. На вратата ни посрещна дебело, усмихнато момче, което сякаш цял живот не беше правило нищо друго, освен да яде печени кестени край огъня. Родителите му явно не си бяха вкъщи. Казваше се Лари Киърни. Последвахме го в голямата къща и надолу по дълго тъмно стълбище. Не виждах нищо друго освен раменете и главата на Киърни. Изглеждаше добре гледан и имаше доста поздрав вид от Плешко, Игор или мен самия. Може би в тази работа все пак имаше нещо.
После влязохме в мазето. Намерихме си столове. Фенстър ни кимна за поздрав. Имаше и още седем души, които не познавах. На подиум беше качено бюро. Лари отиде и застана зад бюрото. Зад него на стената беше окачено голямо американско знаме. Лари се изпъчи:
— А сега ще положим клетва за вярност към флага на Съединените американски щати!
„Боже мой — помислих си аз, — пак се обърках нещо.“
Станахме на крака и положихме клетва за вярност, но аз спрях след думите „Заклевам се да…“ Не казах какво да.
После пак си седнахме. Лари взе думата иззад бюрото. Отначало обясни, че тъй като това е първата ни среща, той ще я председателства. След две или три срещи, щом се опознаем по-добре, можем да си изберем президент, ако искаме. Но междувременно…
— Тук, в Америка, сме изправени пред две заплахи за нашата свобода. Бичът на комунизма и заплахата от черен преврат. Най-често те действат ръка за ръка. Ние, истинските американци, трябва да се обединим в опит да застанем срещу този бич и тази заплаха. Стигна се дотам, че вече нито едно свястно бяло момиче не може да върви по улицата, без да я доближи някой чернокож!
Игор скочи на крака:
— Ще ги избием до крак!
— Комунистите искат да разделят благата, за които сме работили толкова дълго, за които са се трудили нашите бащи и за които са се трудили техните бащи! Комунистите искат да вземат нашите пари и да ги раздадат на всички чернокожи, хомосексуалисти, клошари, убийци и педофили, които обикалят нашите улици!
— Ще ги избием до крак!
— Трябва да ги спрем!
— Ще се въоръжим!
— Да, ще се въоръжим! И ще се срещаме тук, за да изготвим план как да спасим нашата скъпа Америка!
Присъстващите аплодираха. Двама-трима извикаха „Хайл Хитлер!“ После дойде моментът да се опознаем.
Лари раздаде студени бири и ние се разделихме да си говорим на групички, но не си казахме кой знае какво. Единственото общо заключение, до което достигнахме, беше че трябва да се упражняваме в стрелба, за да можем да улучваме както трябва с пистолетите си, като му дойде времето.