Когато се върнахме в къщата на Игор, изглежда, и неговите родители ги нямаше. Игор извади тиган, сложи вътре малко масло и започна да го разтопява. После взе рома, преля го в голяма тенджера и я сложи на котлона.
— Това пият истинските мъже — обясни.
После погледна към Плешко.
— Ти истински мъж ли си, Плешко?
Плешко вече беше пиян. Стоеше много изправен, с ръце покрай тялото.
— ДА, АЗ СЪМ ИСТИНСКИ МЪЖ!
И се разрева. Сълзите потекоха по страните му.
— ИСТИНСКИ МЪЖ!
Стоеше мирно и сълзите му се стичаха по лицето.
— ХАЙЛ ХИТЛЕР! — изрева.
Игор се обърна към мен:
— А ти истински мъж ли си?
— Не знам. Стана ли вече този ром?
— Не знам дали да ти вярвам. Не съм съвсем убеден, че си един от нас. Да не би да си контраразузнавач? Агент на врага?
— Не.
— А от нашите ли си?
— Не знам. Само в едно нещо съм сигурен.
— Какво?
— Че не ме кефиш. Готов ли е ромът?
— Видя ли? — каза Плешко. — Нали ти казах, че е лош?
— Ще видим кой е по-лош, преди да свърши вечерта — заяви Игор.
Игор изля разтопеното масло в кипящия ром, после изключи котлона и го разбърка. Не ми харесваше, но определено беше различен, а това пък беше добре. После той намери три големи порцеланови чаши — големи, сини, с някакви надписи на руски. Накрая наля горещия ром в чашите.
— Така — рече. — До дъно!
— Мамка му, крайно време беше — казах аз и излях рома в гърлото си.
Пареше и вонеше.
После се вторачих в Игор, за да видя как ще се справи. Виждах малките му очички, като грахови зърна, над ръба на чашата. Той успя да изпие всичко, макар че от крайчетата на тъпата му уста се стекоха няколко златисти капки ром с масло. После се обърна към Плешко. Плешко стоеше прав и гледаше надолу в чашата си. От едно време знаех, че Плешко не е надарен с естествена любов към пиенето.
Игор не откъсваше поглед от него:
— До дъно!
— Да, Игор, да…
Плешко надигна синята чаша. Не му беше лесно. Пареше му и вкусът не му хареса. Половината се изля извън устата му, по брадичката и по ризата. Празната чаша падна на кухненския под.
Игор се изпъчи пред Плешко.
— Ти не си истински мъж!
— МЪЖ СЪМ, ИГОР! МЪЖ СЪМ!
— ЛЪЖЕШ!
Игор му удари шамар с опакото на ръката и когато главата на Плешко се завъртя настрани, я върна обратно с още един шамар от другата страна. Плешко стоеше мирно, притиснал ръце до тялото си.
— Мъж… съм…
Игор не помръдна от мястото си.
— Аз ще те направя истински мъж!
— Хубаво — казах на Игор. — Стига толкова.
Игор излезе от кухнята. Аз си налях още ром. Беше ужасно за пиене, но нямаше нищо друго.
Игор се върна. Държеше пистолет, този път истински, стар револвер с шест патрона.
— Сега ще играем на руска рулетка — обяви той.
— На майка ти в гъза — казах аз.
— Аз ще играя, Игор — рече Плешко. — Аз ще играя! Аз съм истински мъж!
— Добре — кимна Игор. — В пистолета има един патрон. Аз ще завъртя барабана и после ще ти го подам.
Игор завъртя барабана и подаде револвера на Плешко. Плешко го взе и го насочи към главата си.
— Аз съм мъж… мъж съм… ще го направя!
И пак се разрева.
— Ще го направя… аз съм мъж…
Плешко остави дулото на пистолета да се отклони от слепоочието му. Насочи го встрани от черепа си и натисна спусъка. Чу се щракване.
Игор взе револвера, завъртя барабана и ми го подаде. Аз му го върнах.
— Ти си пръв.
Игор завъртя барабана, вдигна пистолета към лампата и погледна през дулото. После го насочи към слепоочието си и натисна спусъка. Чу се щракване.
— Голяма работа — казах аз. — Ти първо погледна барабана, за да видиш къде е куршумът.
Игор завъртя барабана и ми подаде револвера.
— Ти си наред…
Върнах му го.
— Заври си го отзад — посъветвах го.
После отидох да си налея още един ром. Докато бях там, се чу изстрел. Погледнах надолу. Близо до крака ми в кухненския под имаше дупка от куршум.
Обърнах се.
— Ако още веднъж насочиш това нещо към мен, ще те убия, Игор.
— Честно?
— Честно.
Той стоеше и се хилеше. После бавно започна да повдига пистолета. Аз чаках. Той отпусна пистолета. И вечерта, общо взето, свърши. Отидохме до колата му и Игор ни закара вкъщи. Първо обаче спряхме в парк „Уестлейк“, взехме под наем лодка и излязохме на езерото, за да допием рома. Когато бутилката свърши, Игор зареди пистолета и стреля няколко пъти в пода на лодката. Бяхме на четирийсет метра от брега и трябваше да плуваме обратно…
Когато се прибрах вкъщи, беше късно. Пропълзях над стария храст и се прехвърлих през прозореца на стаята си. Съблякох се и си легнах, а баща ми хъркаше в съседната стая.