— Сега ще ви обясня как се приготвя бърза пържола — каза веднъж на студентите. — Загрявате тигана до червено, изпивате на екс едно уиски и сипвате в тигана тънък слой сол. Слагате пържолата отгоре и я запичате, но съвсем за кратко. После я обръщате от другата страна, изпивате на екс още едно малко уиски, вадите пържолата и я изяждате веднага.
Веднъж, докато си лежах на моравата пред колежа, той мина оттам, спря и се просна на тревата до мен.
— Чинаски, ти нали не вярваш на всички нацистки глупости, които разпространяваш?
— Не казвам. А ти вярваш ли на твоите глупости?
— Разбира се.
— Успех тогава.
— Чинаски, ти си един виенски шницел, бе.
После стана, изтупа тревата и листата от дрехите си и се отдалечи…
Живеех на улица „Темпъл“ едва от няколко дни, когато ме откри Джими Хачър. Една вечер той почука на вратата, аз отворих и го видях отвън заедно с още две момчета от самолетната фабрика. Едното се казваше Делмор, а другото Бързака.
— Защо му викате Бързака?
— Дай му пари назаем и ще разбереш.
— Влизайте де… Как ме открихте, за Бога?
— Вашите са наели частен детектив, за да те издири.
— Да му се не види, винаги всичко развалят.
— Сигурно се притесняват?
— Ако се притесняват чак толкова, да ми пратят пари.
— Твърдят, че ще ги изпиеш веднага.
— Тогава нека си се притесняват…
Тримата влязоха и насядаха по леглото и по пода. Носеха бутилка уиски и няколко картонени чашки. Джими наля на всички.
— Хубава квартира.
— Супер е. Всеки път, когато си подам главата през прозореца, виждам градския съвет.
Бързака извади от джоба си тесте карти. Беше седнал на килима. Вдигна поглед към мен.
— Играеш ли комар?
— Всеки ден. Тези карти белязани ли са?
— Ей, мамка ти!
— Не ме псувай, защото ще ти окача скалпа над камината.
— Честно, братче, картите са наред!
— Мога да играя само покер и двайсет и едно. Колко е таванът?
— Два долара.
— Цепи за раздаване.
Предложих да играем на покер с карти на масата, по обичайните правила. Не обичах истинския покер, защото там ти е нужен прекалено много късмет. Всички дадохме по два чипа за банката. Докато раздавах, Джими отново напълни чашите.
— Какво бачкаш, Ханк?
— Пиша курсови работи за пари.
— Блестящо.
— Аха…
— Ей, момчета — рече Джими. — Нали ви казах, че този тип е гениален.
— Аха — съгласи се Делмор.
Той седеше от дясната ми страна и откри играта.
— Два чипа — каза.
Всички заложиха.
— Три карти — добави Делмор.
— Една — каза Джими.
— Три — каза Бързака.
— Аз съм пас — казах аз.
— Два чипа — каза Делмор.
Никой не се отказа и аз заявих:
— Плащам двата чипа и вдигам с два долара.
Делмор се отказа и Джими се отказа. Бързака ме погледна:
— И какво друго освен градския съвет се вижда, когато си подадеш главата през прозореца?
— Играй си ръката. Не сме се събрали да си говорим за пейзажи или за гимнастика.
— Добре де — кимна той. — Отказвам се.
Аз събрах банката и техните карти, като оставих моите захлупени.
— Какво имаше? — попита Бързака.
— За гледане се плаща — отвърнах хладно аз, прибрах картите си в тестето и ги размесих с останалите.
Чувствах се като Гейбъл, преди Господ да му отнеме силите при земетресението в Сан Франциско.
Редувахме се да раздаваме, но късметът не ме напусна през повечето време. В самолетната фабрика бяха давали заплати. Никога не носи много пари в къщата на бедняк. Той може да загуби само малкото, което има. От друга страна, математически съществува вероятност да спечели всички пари, които ти си донесъл. Основното правило при боравене с парите и бедняците е никога да не ги събираш на едно място.
Някак си усетих, че тази вечер ще бъде моя. Делмор скоро се отказа и си тръгна.
— Ей, момчета — казах. — Имам една идея. Картите са много бавна игра. Нека да играем на ези-тура, по десет долара на рунд. Печели този, който е хвърлил различно от другите двама.
— Добре — съгласи се Джими.
— Добре — каза Бързака.
Уискито беше свършило. Бяхме започнали бутилка от моето евтино вино.
— Хубаво — рекох аз. — Хвърляйте високо! После хващате монетата в дланта. И когато кажа „Вдигни“, проверяваме резултата.
Хвърлихме монетите високо и ги хванахме.
— Вдигни! — казах аз.
И спечелих. Мамка му. Двайсет долара, просто ей-така.
Натъпках десетачките в джоба си.
— Хвърли! — подканих ги аз.
Хвърлихме.
— Вдигни!
Пак спечелих.
— Хвърли! — казах.
— Вдигни! — казах.
Бързака спечели.
Следващия рунд спечелих аз.