— Мисля, че ти е време да вземеш участие — каза треньорът.
— Защо?
— Ще получиш разряд. Най-малко трети, ако удариш петдесет и едно от сто. А ако удариш петдесет и седем — и втори.
— А много ли хора ще има там?
— Много.
— Не, Анатолий Викторович, недейте. Няма да участвам.
Ето на, ново двайсет.
— Дана, не ставай глупава — намесих се аз. — Ти стреляш прекрасно, на тренировки покриваш нормативи на майстор на спорта. Разбирам, че ще се вълнуваш, ще бъдеш нервна, ще се притесняваш — това е нормално, затова на състезания едва ли ще стреляш като за майстор, но за трети разряд — със сигурност. Дори със затворени очи.
— Не.
— Защо не опиташ, а? — примижах хитро.
Тя ме погледна озадачено, после слабо се усмихна.
— Като тогава ли? С тангото?
— Горе-долу. Ще помолим цялото ти семейство да дойде, те ще бъдат зад гърба ти и ти ще разбираш, че всички гледат как стреляш и оценяват ставаш ли за нещо, или не.
Дана помисли малко и кимна:
— Добре. Хайде да опитаме.
Вкъщи си поговорих с татенцето, той прие моя план и следващата неделя рано сутринта цялото семейство в пълен състав, включително Володя и жена му, но без Лена и Костик, с три коли пристигна в стрелковия клуб.
— Работим по програмата на състезанията — обяви треньорът.
Дана, бледа и напрегната, послушно застана на първи номер, а всички ние застанахме зад нея. И петте първи изстрела на първи номер се оказаха несполучливи — нито една счупена чинийка.
— За нищо не ставаш — пренебрежително проточи Юля. — И това ми било спортистка. По-добре да си беше стояла вкъщи и да си беше чела книжките. За твоите забавления само пари се харчат.
— Помълчи — прекъсна я татенцето. — Не бива да й пречиш.
Дана премина на втори номер. Аз приближих, погледнах я в лицето и видях, че момичето преглъща сълзи.
— Виждаш ли? — прошепнах й. — На състезанията няма да има такова нещо. Никой няма да ти каже такива думи. Това е най-лошото, което може да се случи. Ако го надмогнеш и счупиш поне една мишена, никакви състезания няма да бъдат страшни за теб. Спомняш ли си, Анатолий разказваше как един опитен спортист нито веднъж не уцелил на състезания? Не уцелил нито една от сто мишени. Случват се и такива неща. Но от това не се умира. Давай, Дана. Покажи им какво можеш.
И тя им показа, като уцели безупречно останалите двайсет мишени и отстреля достатъчно за втори разряд. Особен възторг у присъстващите предизвикаха нейните изстрели по мишена „бату“ — една от най-трудните. Чинийката лети бързо и с ръба си към стрелеца, почти не се вижда и едва в последните секунда и половина — две се обръща към него с цялата си плоскост. Именно в тези кратки мигове може да се види ясно и да бъде простреляна.
— Но по какво стреля тя? — учудено попита Валентина. — Аз не видях никаква чинийка.
Подробно й обясниха откъде излита мишената, къде долита, къде се обръща и къде трябва да гледа, но тя успя да види „бату“ чак на третия път.
— Господи, аз дори не успях да видя тази мишена, а Дана вече я счупи — непрекъснато ахкаше сестрата на татенцето.
— Преминаваме на друга площадка и отново стреляме по програмата — изкомандва Николаев.
На другата площадка Дана, която напълно се бе успокоила, уверено покри норматива за първи разряд, като порази 38 от 50 мишени. Близките й шумно я хвалеха, а татенцето гръмогласно заяви, че ако дъщеря му се представи добре на състезанията, ще й купи пушка.
— Да стреля със своя, а не взета под наем.
— Рано е — поклати глава Николаев. — До осемнайсетата й година не може. Освен ако регистрирате пушката на свое име и идвате с нея лично. Ще го направите ли?
— А, не, имам си работа. Няма да мога. Ами ако регистрираме пушката на името на Павел?
— Не може. Само родители. Огнестрелното оръжие не е шега работа. За непълнолетно лице отговарят родителите. Каква отговорност може да се търси от чужд човек?
— И това е вярно — въздъхна татенцето. — Е, добре, ако стреляш добре, на осемнайсет години ще ти подаря пушка. Италианска, от най-добрите.
Е, никой не би се съмнявал. Нашето татенце трябва да има само най-доброто от всичко. Изпратих семейството в ресторанта да се стоплят и да пият чай, а аз останах с Дана, която продължи тренировката си.