Прочетох писмото два пъти, не вярвайки на очите си. После замижах, поседях така няколко минути, отворих очи и го прочетох трети път. Нищо не се промени, всички думи си останаха същите.
Честно да си призная, не разбрах много неща. За неговата болест, за решението му да си отиде от живота и как точно е уредил подробностите — разбрах всичко. Но така и не разбрах причините. Той ги беше изложил някак неразбираемо. Защо при него всичко е толкова сложно? По-просто трябва да се живее, по-просто.
Запалих двигателя и тръгнах да се видя с Оля.
Септември 2006 — януари 2007